Il Fatto Quotidiano: За разлика от атаката срещу Газа, събитията във Венецуела не наподобяват пълномащабна смяна на режима. Най-близкото обкръжение на Мадуро пак си е на власт. Очаквахте ли това?
Джефри Сакс: Очевидно е, че Тръмп се опитва да държи страната в относителен мир, докато американските компании успеят да се настанят на петролните кранчета. Затова Белият дом остави най-близкото обкръжение на Мадуро на власт. Не е тайна, обаче, че Вашингтон се опитва да осъществи смяна на режима във Венецуела повече от 20 години. Тръмп и Рубио говорят открито за това от години, а през последните седмици почти ежедневно. Дали обаче някой ще позволи на американските компании да се върнат във Венецуела е много спорно. Освен ако Тръмп не се споразумее с Каракас за съвместно използване на венецуелските петролни ресурси. Но това може да стане само при едно условие – че Русия и Китай участват или поне са съгласни с такава сделка.
– Как позицията на Тръмп като посредник в руско-украинския конфликт се съчетава с тази военна операция? Не е ли това двоен стандарт по отношение на бившия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, който беше затворен в САЩ за трафик на наркотици и помилван от Тръмп?
– Няма правила, има само власт. Както атинските пратеници казали на жителите на Милос преди повече от 2400 години: „Силните правят каквото могат, слабите страдат каквото трябва да страдат.“ Но Атина беше разрушена заради своята гордост само няколко години след тези думи.
– Как можем да обясним подновения интерес на САЩ към Латинска Америка, след години, в които сякаш оставяха въпроса за доминацията в региона на заден план?
– Този интерес може да се обясни по следния начин: петрол, петрол и още петрол. Тръмп обича петрола и любовта му е ненаситна. Венецуела разполага с най-големите доказани петролни запаси в света, въпреки че това са „тежки“ петролни продукти, които изискват по-скъпо рафиниране. Запасите на Венецуела дори надвишават тези на Саудитска Арабия. Както вече споменах, опитите за сваляне на левия режим във Венецуела продължават от 2002 г. насам.
– Военната операция изглежда не е срещнала голяма съпротива от страна на венецуелските въоръжени сили. Опозицията спомена споразумение между Мадуро и САЩ. Какво мислите за това?
– В момента всичко, което можем да кажем, е, че ситуацията е много по-сложна, отколкото изглежда, и че тази история все още не е приключила. Президентът е отвлечен, а Каракас е подложен на обстрел. Венецуелското правителство обаче не е свалено. Трябва да разберем какво има предвид Тръмп, когато говори за „управление на страната“.
– Как ще реагират съюзниците на Венецуела? Има ли риск от ескалация?
– Не мисля, че Русия ще се намеси военно. Що се отнася до Иран, мисля, че е вероятно САЩ и Израел да атакуват Техеран отново в близко бъдеще. Както Тръмп, така и Нетаняху заявиха и заплашиха за това през последните дни. Имам опасения относно това.
– Какво очаква венецуелския народ сега?
– Операциите за смяна на режима, извършвани от Съединените щати, водят до продължителни периоди на нестабилност и насилие. За съжаление, смятам, че това е най-вероятният сценарий в този случай. Дано все пак обкръжението на Мадуро, което е на власт, да успее да умиротвори страната. Ако обаче опитите на Тръмп за намеса в работите на Каракас продължат и пресата стане по-силна, тогава можем да очакваме бурни протести.
– Ще се присъедини ли Европа към Тръмп?
– Мисля, че Европа, както обикновено, ще остане пасивна пред действията на САЩ. Чудя се как ще реагира Европа, ако Вашингтон се опита да завземе Гренландия, като се има предвид, че и тази територия е в дневния ред на Тръмп.
Източник ИноСми