В студиото на Поглед.Инфо д-р Радко Ханджиев направи дълбок анализ на словото на Румен Радев, в което той за първи път призна свои грешки, назова статуквото, което срина България, и което трябва да се отстрани. Нещо повече. Той се обърна директно към разума и отговорността на народа, към възстановяване на неговото единство в името на великата цел – институциите в България да започнат да работят за гражданите, а не против тях.
Радев коментира и референдума за еврото. Той бе гневен, че управляващите за пореден път са лишили гражданите от тяхното конституционно право да се произнесат по такива важни въпроси като членството ни в Евросъюза и замяната на българската национална валута с чужда валута. Според икономисти, тази замяна още в самото начало е ограбила хората като е намалила наполовина техните заплати, пенсии и спестявания.
Оставката на президента Румен Радев бе определена като безпрецедентен акт в новата българска история – жест, който не цели съхраняване на власт, а изграждане на държавност. Радев спомена и, че хората вече не търсят официалните медии, а социалните мрежи и алтернативните канали, за да научават повече за България и света. Според Радев, това означава, че държавността в нашата страна има нужда от преформатиране, за да заработи тя в полза на гражданите. Припомняме, че почти същата теза от месеци лансира и лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов, който говори за „преосноваване“ на държавата. Тоест, анализаторите считат, че на тази основа двамата биха могли да започнат добър диалог в полза на хората в нашата страна. От тук нататък не конфронтацията и задкулисните игри, а откритото и честно поставяне на проблемите и търсене на техните решения в сътрудничество с гражданите и партиите, които искат това, трябва да бъде новият начин на политическо взаимодействие, който да помогне за измъкване на България от блатото на икономическата, демографска, политическа и духовна криза.
В разговора с д-р Радко Ханджиев се подчертава значението на извинението към народа, призива за отстраняване на управляващите и обръщението към всички българи като към съмишленици в обща кауза. Това, разбира се, дава надежда на българските граждани, че заедно можем да спрем пропадането на родината ни и да я поставим на нови коловози, към едно мечтано бъдеще.
Особено внимание се отделя на ролята на Илияна Йотова, която поема институционалната отговорност в момент на изпитание, както и на символичната връзка със строителите и рушителите на съвременна България. Анализът поставя въпроса дали страната е готова за трудния път напред – с усилия, жертви и ясно осъзната национална цел.
