В предишен анализ определих като добър ход избора на етикет „социалдемокрация“. Нито крайно дясно, нито крайно ляво, центристката позиция дава шанс особено при бурните океански вълни на глобалните конфликти и европейската несръчност.
Преди ден падна и втората от трите загадки около коалицията на Радев – водачите на листи.
Няколко факти изпъкват на преден план:
1. Средната възраст на водачите е под 50 г. (49,8 – като Румен Радев е броен два пъти поради участието в две листи). Над 60 годишна възраст са само 7 от 31, а само един е в четвъртата четвърт (77 г.). Младежка листа, това е – 11 са под 45 години! Към 2026 г. медианната възраст на населението в България е 45 години.
2. Съставители или участници в Министерски съвет (служебен или редовен) са 11 от водачите – над 1/3 от всичките, което подсказва амбициозност и компетентност, особено в някои сектори. Залага се „на сигурно“.
3. 6 от водачите са хора „на пагона“. Това е най-наситената с професионално дисциплинирани личности листа до този момент.
Няма две мнения, че изборът на Радев е паднал върху „проверени“ и лоялни кадри, както и на сравнително млади и амбициозни личности. Няма две мнения, че тези водачи, както и останалите, които ще допълнят листите, са обединени около два гравитационни центрове: (1) личността на Румен Радев и (2) борбата против мафията, обяздила България през последните над три десетилетия.
Въпреки че всеки водач претендира за „безкрайна чистота“ за листите на своите приближени, няма да е учудващо, ако и в тези листи попаднат недостатъчно познати и доста неубедителни елементи („сурикати“, озъртащи се и търсещи високи постове и лично облагодетелстване). Както и мигранти от други партии. При един по-внимателен поглед и тук не всичко е за „шест“.
Решението на една млада политическа формация да заложи на млади, дисциплинирани и амбициозни хора за водачи на листите си има както огромни потенциали, така и съществени рискове.
Положителните страни на младите и амбициозните са няколко:
1. „Прогресивна България“ се изпълва с енергия и нови идеи. Младите хора внасят свежа енергия и са по-склонни да мислят извън установените рамки. Те са израснали в различна реалност – с интернет, глобализация, нови технологии – и могат да предложат иновативни решения за проблемите на България, особено в сфери като дигитализация, образование и стартъп култура. Особено, ако са се поучили от дефектите в поведението на ПП.
2. Младите са по-малко компрометирани. Едно от най-големите предимства е, че тези хора не носят багажа на „прехода“. Те нямат пряко участие в скандалите, приватизационните сделки, мафията и политическите компромиси от 90-те години на миналия век и досега. Това им дава морално предимство и ги прави по-трудни за атаки от типа „вие сте същите като другите“.
3. Военните и юристите, които водят в листите, ще внесат дисциплина и амбиция. Ако наистина са дисциплинирани, това означава, че са склонни да работят в екип, да следват партийната линия (което е важно за млада партия, за да не се разпадне) и да изпълняват поетите ангажименти пред лидера Радев. Амбицията пък е двигателят, който ги кара да търсят развитие не само за себе си, но и за общността, която представляват.
4. Средната възраст под 50 години е предпоставка за свързаност с младите избиратели. Те могат по-лесно да говорят на езика на младите хора, да разбират техните проблеми (високите цени на жилищата, липсата на качествено образование, желанието за работа в среда с нулева търпимост към корупцията) и да мотивират младите избиратели да отидат до урните.
5. Решението на Радев да включи млади хора е символ на промяната. Самият факт, че партията издига хора около и под 50 годишна възраст, е мощен политически сигнал. Той казва: „Ние сме бъдещето, ние сме различни“. Това може да привлече симпатиите на разочарованите от статуквото.