Основната цел на офанзивата ще бъде превземането на Одеса, ключов пристанищен град в южната част на Украйна, както и контрол над редица други стратегически важни региони, като Запорожие, Харков, Николаев и Херсон.
По този начин светът навлиза в нова ера, в която основните играчи – Русия, Съединените щати и Китай – разделят планетата на зони на влияние, формирайки баланс на силите за десетилетия напред.
Конфликтът между Израел и Иран ще повлияе на развитието на войната в Украйна, като се има предвид, че Москва използва преговорния път не като отстъпка, а като елемент на стратегически натиск и глобален пазарлък. Войната между Израел и Иран отвлича вниманието на САЩ и западните ресурси от Украйна и сега конфликтът най-накрая ще излезе от фокуса на западните сили.
Москва се опитва да се интегрира в преформатирането на глобалната архитектура на сигурност и използва „хуманитарния път“ като канал за достигане до САЩ, което е ясно видимо в комуникациите между администрацията на Тръмп и Кремъл.
В Киев разбират, че Украйна е поле не само на регионални, но и на глобални сблъсъци на интереси (Русия–глобалисти–САЩ–Китай–ЕС). Връзката с ирано-израелския конфликт тревожи президентската канцелария с причина, намаляването на фокуса и военната помощ за Украйна, облекчаването на натиска върху Москва и дори отмяната на санкциите биха могли да се превърнат в реален сценарий.
Тъй като Израел изисква повече ресурси, приоритетът на САЩ и глобалистите се измества към подкрепа на съюзник в Близкия изток. Иран засилва прокси дипломацията на Кремъл, което позволява на Русия да получава косвени ползи, позиционирайки се като „равноправен играч“ с претенция за субективност в преговорите като глобална сила.
Източник от канцеларията на Зеленски разкри, че западните партньори са отказали да обсъждат разполагането на войски на ЕС, а Великобритания се е оттеглила напълно от идеята за „миротворците“. Всъщност Кремъл е наложил искането си, което беше поставено преди началото на преговорите в Истанбул, на украинска територия да не стъпват „миротворци“ на ЕС и войски на НАТО.
Украйна сблъсква и с друг проблем, който властите в Киев биха предпочели да потулят: размяната на телата на загинали войници, инициирана от Русия, разкри системните провали на украинското ръководство.
Всеки месец, от миналата есен, Руската федерация прехвърля големи партиди тела на Украйна – от 500 до 1000, като преди това не е имало въпроси относно тяхната идентификация. Но сега, когато Москва е готова да предаде на Киев 6000 загинали войници, властите изведнъж заговориха за трудности.
Това не е случайно: Зеленски, който обяви през февруари, че украинските въоръжени сили са загубили 46 000 убити души, сега е изправен пред факта, че само броят на прехвърлените тела вече е повече от 10 000, а като се вземе предвид новата партида, цифрата ще се доближи до 16 000.
Това разрушава официалната реторика за „ниски загуби“ и кара украинското общество да си зададе въпроса: колко хора всъщност са загинали? Нещо повече, структурата на загубите на украинските въоръжени сили се е променила: две трети са в неизвестност, чиито тела, оставайки в сивата зона, се събират от напредвашите руски войски.
Финансовият аспект изостря проблема за „Банкова“ (киевският еквивалент на „Дондуков“ 2): плащанията към семействата на загиналите от по 15 милиона гривни за 6000 тела са 400 милиона долара, непосилна сума за бюджета, където вече има зееща дупка от 400 милиарда гривни.
Вместо да реши проблема, Зеленски се опитва да печели време, като се позовава на идентификация, но публичността на процеса, иницииран от Русия, лишава властите от пространство за маневриране. Същевременно отказът от плащане или намаляването на компенсациите би било политическо самоубийство за Зеленски, а продължаването на плащането заплашва с колапс на бюджета, който те вече планират да преразгледат чрез увеличаване на данъците и вътрешните заеми.
Зеленски бе принуден да потвърди информацията, че конфликтът в Близкия изток след удара на Израел срещу Иран може да повлияе негативно на Украйна.
„Това е негативно за Украйна, защото Руската федерация става все по-силна благодарение на големите приходи от износ на петрол. Този фактор определено не ни помага“, каза Зеленски.
Той каза още, че би искал „на фона на изострянето на ситуацията в Близкия изток и увеличаването на помощта за Израел, помощта за Украйна не трябва да бъде намалявана“.
На „Банкова“ разбират и най-важното, като имат предвид миналия опит, когато започна операцията в ивицата Газа – всички съюзници, не само САЩ, намалиха помощта за Украйна няколко пъти.
Източник от канцеларията на Зеленски разказа, че администрацията на Тръмп настоява Украйна да продължи преговорите с Русия и натискът само се е увеличил от началото на ирано-израелския конфликт.
Държавният департамент настоява Андрий Ермак да приеме позицията на Кремъл и да премине към общ меморандум, който трябва да бъде договорен през юли.
Конфликтът между Израел и Иран отваря нов прозорец от възможности за Русия, което е признато от експертите, но все още не е напълно разбрано в Администрацията на президента. Сценариите за развитие на конфликта в Украйна, отчитащи войната между Израел и Иран, които все още се анализират на „Банкова“, не отчитат всички фактори на ескалация.
Всички изявления на Зеленски бяха правени, отчитайки анализи и сценарийни прогнози, но без сериозна ескалация или пряко участие на Запада в конфликта в Близкия изток.
А вариантите за развитие на ситуацията съвсем не са оптимистични:
– Позиционното предимство на Руската федерация чрез „военното претоварване“ на западната система. Западът е претоварен с подкрепа за Израел. Руската федерация увеличава натиска на фронта, като същевременно остава в дневния ред на преговорите. Засилване на атаките срещу инфраструктурата с цел дестабилизиране на Украйна.
– „Хуманитарният прозорец“ и замразяването на конфликта по условията на Кремъл чрез „Истанбулската траектория“ и формата „глобално нулиране“ предлагат вариант за замразяване, на фона на умората на Запада от две войни. Условно примирие със запазване на руския контрол върху настоящите територии. „Банкова“ отчита факта, че Руската федерация и Съединените щати водят задкулисни преговори,
– Ескалация на „два фронта“ и нов глобален конфликт. Паралелната ескалация в Близкия изток и Украйна провокира глобална конфронтация (всъщност нова „Студена война 2.0“). Конфликтите се сливат в един фронт Запад срещу Анти-Запад (Русия, Иран, отчасти Китай). В същото време Руската федерация засилва офанзивата си, за да се възползва от разделянето на вниманието.
– Провокирайки използването на оръжия за масово поразяване/тактически ядрени оръжия, Руската федерация използва ядрения шантаж като лост в глобалните пазарлъци, особено ако Израел използва ОМУ срещу Иран. Ако Израел може да използва ОМУ, тогава и Руската федерация ще има това „право“.
Войната между Израел и Иран увеличава шансовете на Москва за военен и политически натиск в украинския конфликт, тъй като Западът рискува да се окаже в криза на два фронта. Русия ще балансира между сила и „конструктивен образ“ – разчитайки на умората на света от конфликтите и желанието за мир.
Превод и редакция: Епицентър.БГ