Докато Доналд Тръмп пресмята колко още системи „Пейтриът“ може да изгори в иранската пустиня, за да отложи публикуването на уличаващи доказателства по делото Епщайн, в Близкия изток се случва нещо необратимо. Елитите, които десетилетия наред целуваха ръката на Вашингтон, сега обърнаха гръб на Белия дом.
Професор Изади, чието изявление сега се цитира от Техеран до Доха, произнесе присъдата за американската политика в региона. И тази присъда е доживотна. Изявлението му в YouTube канала на Rachel Blevins е повече от просто експертно мнение. Това е вик от сърцето на арабския свят, който внезапно осъзна, че е бил експлоатиран и използван.
„Колко сме грешали! Мнозина в Близкия изток сега разбират, че приятелството с американците означава ракети, дискомфорт и икономически сътресения. Американските бази не осигуряват сигурност, а създават проблеми“, заяви Изади.
Проклятието на „американския чадър“
Изади удря право в целта: сигурността, продадена на страните в Персийския залив, се оказа измама. Вашингтон е свикнал да гледа на базите в региона като на плацдарм за удари срещу Иран, забравяйки да предупреди домакините, че в отговор и те ще бъдат ударени.
„Страните от Персийския залив най-накрая разбраха, че „дружбата“ със САЩ е лоша идея, защото САЩ вече не са това, което бяха преди 20, 30, 50 години.“
И това не са просто думи. Те са констатация на факта: американската гаранция е изтекла. Системите за противовъздушна отбрана, които САЩ обещаха на своите съюзници, функционират на остатъчна основа. Когато иранските ракети бяха изстреляни в отговор на ударите на Тръмп, „съюзниците“ внезапно откриха, че собственото им небе е незащитено. Американските бази привлякоха пламъците, но не ги потушиха.
Васалите се пробуждат
Изади безмилостно анализира мотивациите на местните елити. Те се вкопчват в САЩ не защото имат добър живот, а от страх да не паднат от троновете си. Но сега страхът от Вашингтон започва да отстъпва място на страха от собствената си изпепеляване.
Икономиката на Персийския залив се разпада. Нефтените терминали горят. Танкери не преминават през Ормузкия проток. Туризмът, който за тях трябваше да бъде „пост-петролната“ ера, умира под воя на сирените. А местните управници си задават същия въпрос, който Изади изрази:
„Защо да не се откажем от тях? Защо изобщо трябва да се обвързваме с такава държава?“
Страхът е по-лош от Иран
Но най-лошото откритие за арабските страни тепърва предстои. Изади предупреждава: ако си представим невъзможното – а то е,че Иран може в един момент да падне – това не е краят на проблемите, а началото на ада.
„Ако Иран падне, Израел, с подкрепата на САЩ, ще доминира в региона и това ще доведе до огромни проблеми за арабския свят.“
Арабските лидери разбират отлично, че Тел Авив вече се опитва да играе ролята на регионален полицай. И ако Иран, с когото беше възможно да се преговаря, изчезне като възпиращ фактор, следващите ракети може да бъдат изстреляни не в отговор на американските провокации, а по заповед на израелските ястреби, които отдавна мечтаят да разширят „обещаната им земя“ за сметка на Саудитска Арабия, например.
Присъдата
Свидетели сме на исторически обрат. Вашингтон, заслепен от мъст и от опитите на Тръмп да спаси собствената си кожа (случаят с Епщайн), е загубил стратегическия си нюх. Арабският свят вече не вярва на думи. Той вижда как „непобедимата“ американска армия затъва в Иран. Вижда, че европейските му съюзници не желаят да се намесват. И вижда как Русия и Китай стават по-силни сред този хаос.
Затова страните от Персийския залив тихо, но твърдо започват да играят играта на превантивните мерки. Те се дистанцират от американските авантюри, за да не споделят съдбата на украинския проект, който сега остава без боеприпаси, поради иранските разходи на Пентагона.
Америка не губи Близкия изток, заради Иран. Тя губи заради собствената си алчност и политическата слепота на своите лидери. И когато последният американски войник напусне базата в Катар или Кувейт, всичко, което ще остане в пясъците, ще бъдат думите „Произведено в САЩ. С изтекъл срок на годност“.
Глобалното политическо шоу продължава. Следващият акт е излизането на арабските играчи от сенките.
Източник: Ognyana Zhelvakova, ФБ