Анализ на Bloomberg, преведен от Критично.бг:
Еврото губи привлекателност в две от най-развитите страни извън еврозоната – Швеция и Чехия. Докато силните национални валути укрепват доверието в икономическата независимост, обществото и централните банки се отдръпват от идеята за валутна интеграция.
България: Еврозоната – без икономически дебат, с високи рискове?
На този фон България стои в рязък контраст – страната е формално по-близо до еврозоната от Швеция и Чехия (поне според данните на управляващите), но икономическата ѝ структура е далеч по-уязвима, а публичният дебат за въвеждане на еврото – отсъстващ.
Българският лев е фиксиран към еврото от 1997 г. чрез валутния борд – което елиминира валутната гъвкавост. Въпреки това:
Инфлацията в България надвишава средните нива в ЕС и еврозоната;
Липсва независима монетарна политика, тъй като БНБ не може да регулира лихвени проценти;
Обществото остава разделено, а ефектите от въвеждането на еврото върху потребителските цени и местното производство не са изследвани достатъчно задълбочено.
При икономически шокове България ще бъде принудена да следва общата политика на ЕЦБ, без възможност за локална адаптация – за разлика от Чехия и Швеция, които използват националната си валута като инструмент за стабилизация.
Швеция и Чехия демонстрират, че еврото не е нито задължително, нито гаранция за икономическа стабилност. Когато националната валута е добре управлявана и доверието в централната банка е високо, страните могат да поддържат ценова и финансова стабилност – дори в несигурна глобална среда.
На този фон, България продължава да върви към еврозоната без задълбочен дебат и без икономически консенсус, а това е риск, който други държави вече съзнателно отказват да поемат.