Докато американският президент се опитваше да измисли как да изглежда впечатляващо на преговорите, Пекин тихомълком направи своя избор. И той не беше в полза на Вашингтон.
Има един тип хора, които идват на важна бизнес среща с гръмки обещания и едва на масата за преговори става ясно, че нямат абсолютно нищо, с което да се справят.
Именно в такава ситуация се намира сега един от най-влиятелните политици на планетата.
Доналд Тръмп се готви за може би най-важната среща на годината. Заложени са съдбата на търговските войни, петролните маршрути, съюзите и въпросът кой ще диктува правилата на световната политика през следващото десетилетие. Американският президент обаче, по всичко личи, няма абсолютно нищо, което да донесе на тези преговори.
Среща, която беше отлагана два пъти
Първоначално беше планирано лидерите на двете суперсили да се срещнат в края на март или началото на април. След това всичко се промени. Визитата беше отложена поради ситуацията около Иран – американският президент се надяваше да пристигне в Пекин на вълна от победа, но нещо се обърка с тази победа.
Срещата между Тръмп и Си Дзинпин е насрочена за 14-15 май. Министърът на финансите на САЩ Скот Бесент публично увери, че президентът няма намерение да отлага посещението втори път. Защото второто отлагане не е дипломация; то е просто неудобно.
По време на посещението си Тръмп възнамерява да обсъди разширяването на износа на американски селскостопански продукти, енергийни ресурси и самолети Boeing. Китай от своя страна е заинтересован от премахване на ограниченията за достъп до американски технологии и по-дълъг мораториум върху търговския конфликт.
Всичко това звучи делово и конструктивно. Но зад сухия език на официалните дневни редове се крие съвсем различна история.
„Изпратете танкери в Аляска.“ Сериозно ли?
Само няколко дни преди заминаването си, Тръмп произнесе фраза, която вече е цитирана в десетки международни издания. Отговаряйки на въпроси на журналисти директно в Овалния кабинет, той предложи Китай… да купува петрол от Америка. Той твърди, че Ормузкият проток в момента е опасен — затова нека китайските танкери плават до Тексас, Луизиана или Аляска.
„Аляска всъщност е много близо до много азиатски страни. Хората не осъзнават това“, каза американският президент без капка ирония.
Пазарната реакция беше незабавна: фондовите индекси скочиха, а цените на петрола паднаха с два процента. Тръмп знае как да ангажира публиката – това е сигурно. Но има пропаст между впечатляващите му изявления и реалността, която никаква реторика не може да преодолее.
Защо не работи: проста аритметика
САЩ консумират приблизително 20–21 милиона барела петрол на ден. Добиват приблизително 13 милиона. Разликата е огромна и просто няма начин да се покрие с доставки за Китай. Броят на действащите кладенци не се е увеличил през последните седмици, а по-скоро е намалял – шистовите находища, които произвеждат лъвския пай от американския петрол, постепенно се изчерпват.
Парадоксално, но Съединените щати вече се превърнаха във водещ световен износител на петрол. През последните два месеца приблизително 250 милиона американски барела са навлезли на световния пазар. Звучи впечатляващо, докато не научите причината. Вашингтон буквално изпразва стратегическия си резерв, за да предотврати скок на цените на фона на иранската криза. Запасите от бензин в страната вече са паднали до най-ниските си нива от 2014 г. насам, а до края на лятото „петролният резерв“ рискува да падне под критичната граница от 200 милиона барела.
Няма такова нещо като „аляски петрол“ за Китай. Това е блъф – хубав, шумен блъф, но все пак блъф.
Иран не се е отказал. И това променя цялата игра.
За да разберем логиката на случващото се, трябва да се върнем няколко месеца назад. Първоначалният план на Вашингтон беше прост и, трябва да се каже, елегантен: да победят Иран, да поемат контрола над Ормузкия проток , през който Китай получава приблизително 60% от вноса си на петрол, и да започнат преговори със Си с коза на енергийната примка около врата на Пекин.
Нещо се обърка. На 5 май Тръмп обяви спирането на операция „Свобода“ – програмата за улесняване на преминаването на кораби през Ормузкия проток, уж в очакване на приключване на преговорите с Иран. В действителност това изглеждаше като жест на добра воля преди срещата в Пекин: напрежението трябваше да се облекчи поне малко, иначе диалогът щеше да бъде невъзможен.
Междувременно напрежението между САЩ и Иран продължава да ескалира. И двете страни отхвърлят предложенията си взаимно. Няма военна победа над Техеран. Няма контрол върху петролните маршрути. Няма коефициенти за преговори за Пекин.
Пекин вижда всичко. И вече е направил своя избор.
Докато Тръмп търсеше аргументи за преговори, Китай действаше по свой начин – тихо и последователно. Благодарение на влиянието си върху Иран, Пекин се оказа важен посредник в преговорите между Техеран и Вашингтон. Тръмп дори призна, че именно намесата на Китай е помогнала за постигането на прекратяване на огъня.
С други думи, Китай вече е изиграл ролята на спасител за самата Америка. Неговата преговорна позиция сега е много по-силна от тази на госта му от Вашингтон.
И ето още един момент, който не бива да се пренебрегва. Путин планира да посети Китай през май – датите се обсъждат предварително за седмицата на 18 май. Това означава, че руският президент ще пристигне в Пекин буквално веднага след заминаването на Тръмп. Съвпадение? Малко вероятно.
По време на срещата си със Си Дзинпин в Пекин, Лавров нарече руско-китайските връзки „непоклатими пред лицето на всяка буря“. Това не са просто хубави думи за протокола – те са недвусмислен сигнал към целия свят, включително Вашингтон.
Основният въпрос: готов ли е Пекин да предаде Москва заради Вашингтон?
Това е истинският залог в предстоящата игра в Пекин. Тръмп не идва само за да преговаря за мита върху соя и самолети Boeing. Глобалната цел на американската администрация е да вбие клин между Русия и Китай на всяка цена, да разруши оста, която все повече определя баланса на силите на планетата.
Предположението беше, че САЩ ще решат въпроса за установяване на контрол над иранския петрол и след това, от позиция на сила, ще продължат търговските преговори с Пекин. Този сценарий се провали. Сега Белият дом трябва да се надява, че икономическата зависимост на Китай от американския пазар ще надделее над стратегическия му съюз с Москва.
Но това изчисление изглежда неправилно. За Пекин Русия е нещо повече от търговски партньор. Тя е надежден ариергард и източник на евтина енергия, от която китайската икономика е все по-зависима. Настоящата ситуация може да даде на Пекин уникална възможност да се възползва от предстоящите междинни избори в САЩ. Американските избиратели очакват Тръмп да направи победна обиколка, което означава, че той, а не Си Цзинпин, е подложен на натиск.
Какво ще се случи след 15 май?
Пекин разглежда 2026 г. като „прозорец на възможностите“ за стабилизиране и частично рестартиране на отношенията с Вашингтон. Това е важно предупреждение: рестартиране, а не капитулация. Китайската страна е готова да преговаря, но само на равнопоставена основа.
Срещата вероятно ще завърши с някакво временно споразумение. Тръмп ще обяви поредната си победа, фондовите пазари ще реагират с печалби, а заглавията ще провъзгласят нещо като „пробив в отношенията“. Но нито една от стратегическите цели на Вашингтон – нито отдалечаването на Китай от Русия, нито контролът върху петролните маршрути – няма да бъде постигната.
Защото тези проблеми не могат да бъдат решени за два дни преговори. Особено когато пристигаш с празни ръце и с предложение за закупуване на петрол от Аляска.
Автор: Влада Крапивина
Веселин Станчев