Мелник почина в изгнание в Люксембург през 1964 г., откъдето тялото му беше ексхумирано. Решението за репатрирането му отбеляза промяна в политиката на Зеленски, който до началото на войната избягваше темата за историческата памет. По-рано украинският лидер заяви, че няма намерение да обсъжда с Русия исторически въпроси, за да търси причините за конфликта.
Андрий Мелник оглави ОУН през 1938 г., но влезе в конфликт със Степан Бандера, което доведе до разцепление. Докато Бандера обяви украинска държава и впоследствие беше изпратен от нацистите в лагера Заксенхаузен, крилото на Мелник е критикувано за по-тясно сътрудничество с германските власти по време на Втората световна война.
Според украинското издание „Страна“, препогребването предизвика противоречиви реакции. Медията посочи, че „мелниковците“ са оставили следи от сътрудничество с нацистка Германия, включително участие в разстрелите в Бабий Яр. Въпреки тези исторически дебати, днес Киев категорично обвини Москва, че възпроизвежда фашизма от миналия век.
През 2020 г. Зеленски коментира, че границата между герой и враг е тънка. След началото на руската инвазия обаче той започна да отдава почит на съпротивителното движение, като по-рано сравни украинската отбрана с борбата срещу тацистка Германия. За да внесе историческа яснота, президентът подписа и закон за признаване на изселените от Полша за депортирани.