„Разчитам на обективните оценки на ЕК за конкретното изпълнение на препоръките за напредъка, който ние сме осъществили в тази борба и да бъде спрян вече механизма на наблюдението. Да бъдем оценявани обективно, както и досега, да не ни бъркат с Румъния и да стане ясно какво сме свършили и какво още остава да работим“, добави пред български журналисти в Брюксел.
Цачева се обиди от новата годишна класация на „Трансперънси интернешънъл“ за „усещането за корупция“ у нас и каза, че България полага усилия. И се бори. Непрекъснато и ежечасно.
„Въпросът с корупцията, борбата с нея и преодоляването й като едно порочно явление в съвременното общество е много важен, каза Цачева и побърза да допълни, че корупция има не само в Българската действителност, но и навсякъде по света. Но тя /борбата/ е станала приоритет на правителството“, добави министърката. Цачева отбеляза, че наскоро бе приет антикорупционният закон, който ще се справи с всеки опит за измама и лично облагодетелстване.
„Всеки политик и всеки гражданин на страната би желал резултатите от борбата да бъдат по-видими, да ги почувства и да види как България да се изкачва напред в класацията за по-некорумпирана страна. Така че предстои много работа по тази тема“, удари се в гърдите правосъдната министърка.
От цялото изказване почти нищо никой не разбра. Хем сме постигнали голям напредък, хем тепълва работата с борбата предстои.
Хем се различаваме от Румъния и сме по-напреднали /как и в какво кой да ти каже/, хем народът нищо не е усетил.
Хем кипи борба, хем кипи от корупция, а някои незаслужено ни слагат на последните места в класацията и даже я публикуват и ни правят за резил.
Всичко е ясно, думи и обещания се леят като пролетен дъжд, но след случая с Гинка всички борци за правда потънаха в преспите. Разгеле заваля сняг и удобно ги покри.
Досега правосъдният ни министър ни вопъл, ни стон по въпроса. Седи в кабинета си и чака указания какво да каже.
Подаде си носа само пред стачкуващите надзиратели, колкото да им съобщи да на студуват напразно, защото няма пари за увеличение на заплатите им и пак изчезна.
В това време се вихри сделката с ЧЕЗ и разтърсва държавата, наяве излизат тайни кой е приватизирал „Марици“ – те, лъсват кражби от санирането и то за милиони, държавата се тресе от скандали кой кмет колко е откраднал и какви документи е крил, кой бизнесмен къде на кого какво е бутнал, а правосъдната ни министърка мълчи.
Бори се като истински пехливанин с корупцията, само че от кабинета си и тихо да не я чуе някой.
Толкова тихо, че не се знае борба ли е започнала, или си прави маникюра.
То пък един маникюр…
Ама пък за сметка на това каква КОРУПЦИЯ!
Как да се бориш със своите?!
Автор Станислава Славова , istinata.net