Празникът започва в първите часове на 25 декември. Той е своеобразно продължение на Бъдни вечер. На него християните честват рождението на Сина Божий Иисус Христос.
Според Евангелието Христос се ражда в пещера в град Витлеем, провинция Юдея.
В момента на рождеството в небето пламва необикновена светлина и ангел възвестява, че на света е дошъл Спасителят.
Православните християни честват Рождество Христово. При католиците и протестантите Рождество е най-почитаният празник. Рождество Христово е един от 20-те църковни празници в България. При православните християни най-почитаният празник е Възкресение Христово. Там Христос е символ на мечтата за справедливост, доброта и човечност.
Рождество Христово се отбелязва на 25 декември (по григорианския и новоюлианския календар), на 6 януари от арменската църква, а след 31 март 1916 г. (когато в България като държавен календар е приет т. нар. „нов стил“ – Григорианския календар) на 7 януари по официалния граждански календар, който ден се отбелязва като 25 декември (по юлианския календар).
През 1968 г. Българската православна църква установява честването на 25 декември. В нощта на Рождество е изгряла Витлиемската звезда, насочвайки тримата влъхви, които пристигнали да се поклонят на Младенеца и да му поднесат най-скъпите по онова време дарове – злато, смирна и ливан (ладан).
На празничната трапеза слагаме пача, свинско печено, печена кокошка, кървавица, наденица, кюфтета, сланина, пастърма със зеле, сарми, баница, пита, медени сладки.
Според повечето историци първото празнуване на Рождество Христово се е състояло в Рим през 336 г. сл. Хр.
За Коледа!
Наименованието Коледа идва от римските празници Календи, посветени на зимното слънцестоене (от думата „календе“). До IV век в Календара на православната църква няма празник, посветен на рождеството на Христос. Празнува се възкресението и възвръщането му в небето и неговото кръщение. Разделянето на двата празника става едва в IV-V в. под влияние на древните езически вярвания.
Именно в дните между 17 и 23 декември представителите на старата вяра в Рим чествали бог Сатурн, а на 25 декември римляните славели слънцето и победата му над тъмнината.
Календарните обреди у славяните са свързани със започването на годината, със слънчевия кръговрат през декември. С все по-широкото разпространение на християнската религия, раждането на слънчевия Бог било свързано със символичното име-определение, дадено на Христос като „слънце на правдата“.
През ХХ век българите прибавят към коледната обредност още един елемент – сияещата елха. Христос идва на земята, за да освети хората и тяхното царство.
С идването си той донася частица от светостта на небесния мир – красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с фигурки на ангелчета, Дядо Коледа, гирлянди, топчици, свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината).
Традиции
Народната традиция е свързана с обичая коледуване. Основни участници са момци в предженитбена възраст. Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водачът на групата, който е по-възрастен и женен.