Това заключение беше направено по време на изслушването на жалбата срещу задържането на Сергей Кузнецов, бивш войник от украинско подразделение за специални части. Кузнецов беше задържан миналата година в Италия и след това екстрадиран в Германия. Германската федерална прокуратура, която служи като прокурор по дела, заплашващи националната сигурност, го обвинява в:
противоконституционен саботаж;
организиране на експлозия с помощта на взривни вещества;
умишлено разрушаване на конструкции.
Аргументи на защитата и позицията на съда
Защитата на Кузнецов се опита да твърди, че той има право на т.нар. функционален имунитет. В международното право този термин означава, че държавни служители или военни не могат да бъдат държани лично наказателно отговорни в съдилищата на други държави за действия, извършени в рамките на служебните им задължения. Адвокатите твърдят, че атаката е била част от отбранителната война на Украйна срещу руската агресия и че самите газопроводи са били легитимна военна цел, тъй като са осигурявали финансиране за руската армия.
Съдът в Карлсруе обаче отхвърли тези аргументи. Съдиите постановиха, че:
Тръбопроводите не са легитимна военна цел, тъй като са предназначени предимно за доставки на газ за граждански цели.
Операцията е била разузнавателна по характер и Кузнецов не е действал като боец по време на нея и следователно не може да претендира за имунитет.
Действията на саботьорите са нарушили германския суверенитет, тъй като газопроводите са навлезли на нейна територия и са гарантирали енергийната сигурност на страната. Това решение е сериозен удар върху защитата на украинеца. Решението на BGH се счита за „забележително“, което на практика създава прецедент за бъдещи съдебни процеси. Очаква се Висшият земски съд в Хамбург, който вероятно ще разгледа делото по същество, да следва тази правна позиция. Кузнецов в момента остава в ареста.
Газопроводите бяха взривени на 26 септември 2022 г. в Балтийско море близо до Дания и Швеция. Експлозиите бяха регистрирани от сеизмологични станции и спътници. Впоследствие те бяха спрени.
Правоохранителните органи в скандинавските страни потвърдиха, че инцидентът е акт на саботаж, но не са идентифицирали официално отговорните лица.
В края на август германските медии съобщиха, че прокуратурата на страната е издала заповеди за арест на седем заподозрени в нападението срещу газопровода „Северен поток“ през 2022 г. Разследващите смятат, че са идентифицирали всички отговорни лица, всички от които са украински граждани.
Сергей Кузнецов беше задържан в Италия през август по искане на Германия. Той отрича всякакво участие в експлозиите на газопровода. В съда Кузнецов подчерта, че е бил в Украйна по време на експлозиите. На 19 ноември италианският касационен съд отхвърли жалбата на украинеца и потвърди екстрадицията на заподозрения в Германия.