САЩ, Израел и Иран претендират за победа след петседмичните бойни действия, но според изданието фактите не са в полза на американския президент. Въпреки проведената военна операция, при която Тръмп обяви ликвидирането на военното ръководство на ислямската република, режимът в Техеран остава непокътнат и по-уверен. Постът на починалия 86-годишен върховен лидер е зает от човек, който е с три десетилетия по-млад.
Новото иранско ръководство придоби фактически контрол върху Ормузкия проток, който е основна точка за световните енергийни доставки. Блокадата на стратегическия маршрут засили натиска върху глобалната икономика, а Техеран превърна признаването на суверенитета му над водния път в ново условие за прекратяване на войната. Въпреки кризата с търговското корабоплаване, ислямската република продължи да изпраща петрол за Китай. Според анализаторите Иран вече няма нужда да преследва създаването на ядрено оръжие, тъй като успешно използва енергията като инструмент за влияние.
Решенията на Тръмп произтичат от склонността му да се доверява на чужди лидери, вместо на собствените си разузнавателни служби. През февруари израелският премиер Бенямин Нетаняху проведе преговори с Тръмп във Вашингтон, където представи оптимистичен план за смяна на режима и унищожаване на ракетния капацитет на Техеран. Американски представители определиха този сценарий като нереалистичен. Успоредно с това Израел настоя сигурността му да бъде водеща при евентуално дипломатическо споразумение.
Военните симулации, направени преди началото на конфликта, обаче, ясно показваха, че Техеран ще отговори на атаките с удари по енергийни цели в региона, но тези предупреждения не бяха взети под внимание от Тръмп.
Докато американската армия нанасяше удари по ирански ядрени съоръжения, администрацията във Вашингтон превърна подчинението в основна валута. Кадровата политика постави лоялността над компетентността, хиляди служители бяха отстранени, а критиката беше потискана. Американският лидер се обгради с доверени лица и членове на семейството, изолирайки професионалните дипломати от процеса на вземане на решения.
Запазването на крехкото 14-дневно примирие зависи от това дали Тръмп ще започне да се съобразява със специалистите, вместо да разчита на инстинкта си. Предстоящите преговори ще преминат в условия на дълбоко недоверие, като Пакистан ще бъде основният посредник, въпреки че не признава държавата Израел. Липсата на експертиза в процеса на вземане на решения създава риск противниците на САЩ да продължат да ги побеждават стратегически и в бъдеще.