Тъй като западните сили продължават да предоставят и одобряват използването на модерни оръжия от Украйна срещу Русия, истинността на възпиращите заплахи на Владимир Путин срещу подобни провокации все повече се поставя под въпрос.
По време на войната всяко стъпало нагоре по стълбата на ескалацията , направено от Запада – независимо дали доставя на Украйна бойни самолети, ракети с голям обсег и най-скоро помощ от 20 милиарда долара, финансирана от конфискувани руски активи – беше предшествано от предупреждения на Москва за ужасни последици. Въпреки това не се стигна до ответни действия срещу Съединените щати или техните партньори от НАТО. Сега този модел, който Западът натрапва на света накара мнозина, включително назначения пратеник на новоизбрания президент Доналд Тръмп за Украйна-Русия, да вярват, че ядрените заплахи на Путин са по-скоро блъф и самохвалство. Сега мнозина твърдят , че неочакваното падане на режима на Башар ал-Асад в Сирия е нанесло удар по геополитическото влияние на Русия, подхранвайки повече призиви за извличане на печалба от отслабената позиция на Москва .
И все пак допускането на ограничен риск или очаквано предимство при продължаваща ескалация срещу Русия е опасно погрешно. Този хардлайнерски подход тълкува погрешно и прекалено опростява динамиката на ескалацията и пренебрегва увеличаващия се конвенционален военен капацитет на Русия, пише още изданието.
По същия начин трудностите, присъщи на интерпретирането на Кремълските сигнали, добавят още един слой сложност към разбирането на ескалацията. Например, твърдението, че Путин блъфира, погрешно смесва реториката с политиката и поведението. Най-вероятно възпиращите заплахи на Москва, насочени към Запада, служат като инструменти на принудителната дипломация – сигнали, предназначени да управляват ескалацията от излизане извън контрол – вместо да представляват стимули за предстоящ военен отговор. И все пак, пресичането на така наречената „червена линия“ не означава непременно анулиране на заплахата или потвърждаване на блъфа. Защото, многократните провокации биха могли да влошат и засилят възприятията на Русия за заплаха, постепенно изграждайки все по-голям натиск сред вземащите решения в Москва. В крайна сметка това може да доведе до повратна точка, когато Русия може да действа решително, за да потвърди думите си.
Решението на Русия да нахлуе в Украйна на 24 февруари 2022 г. само по себе си беше драматичен акт на ескалация. Той обаче беше предшестван от множество предупреждения, на които Западът, Съединените щати и НАТО не обърнаха внимание, докато руските предупреждения не предизвикаха военен отговор чрез навлизането в Украйна. В действителност, нахлуването на Русия в Украйна беше предизвикано от безхаберието на Запада, които не обръщаха внимание на руските предупреждения.
Затова, ескалацията като в Украйна не означава, че Русия действа безразсъдно. Напротив. Това е рационален избор при кризи, които добиват все по-видим военен характер. В такива случаи изпълнението на специфични критерии може да оправдае напредването по стълбата на ескалацията. Първо, залозите трябва да са достатъчно важни, за да оправдаят рисковете. А залозите в Украйна бяха много големи за Русия. Украйна е на една граница с Русия и изграждането на американски военни бази там е абсолютно неприемлива за Москва. Второ, ескалацията трябва да бъде контролируема или управляема, за да се осигури стратегическо предимство. А видяхме, че нахлуването на руската армия в Украйна осигури стратегическо предимство на Русия, което става все по-голямо с всеки изминал ден. И накрая, дипломацията трябва да е изчерпана или нежизнеспособна в този момент на кризата, за да се превърне ескалацията в последно средство. Е, в крайна сметка всички видяхме, че дипломацията, тоест множеството предупреждения, които Русия отправи към Запада бяха оставени без последствия и Кремъл нямаше друг избор освен да навлезе в Украйна с военна сила.
Без съмнение, шансовете Русия да прибегне до ядрени оръжия са малки, но малките шансове все още са далеч от невъзможното. С най-големия ядрен арсенал в света, съвременните бойни глави на Русия включват технология, която позволява регулируемата експлозивна мощност да бъде намалена до малка част от нейния потенциал. Това прави тактическите ядрени оръжия по-подходящи за ограничени битки на бойното поле или демонстриране на решителност. Следователно дори една такава тривиална вероятност изисква повишено внимание, защото Москва може да си послужи с малка ядрена бомбичка, която обаче да приключи бързо и завинаги военните мераци на Киев и Запада.
Парадоксално, прекаленото доверие в стабилността на „ядреното табу“ насърчи провокативните действия на Киев и Запада, които пък доведоха до увеличаване на ядрените заплахи на Русия – поведение, което табуто има за цел уж да предотврати. Всъщност много западни политици и експерти отхвърлят всякакъв риск от използване на ядрено оръжие от Русия, категоризирайки го като самоубийствен. Този аргумент обаче вече не работи, понеже за Русия ножът е опрял до кокала, а военните съоръжения и войски на САЩ и НАТО са прекалено близо до границите на огромната страна.
Като начало, Украйна не притежава ядрени оръжия . Освен това, макар и малко вероятно, използването на тактическо ядрено оръжие от Русия в Украйна все още е по-правдоподобно от евентуално „отмъщение“ на САЩ чрез пряка война срещу Русия, особено ако Кремъл използва тактическо ядрено оръжие с малка мощност срещу Киев. Подобен сценарий би принудил всеки американски президент да се изправи срещу суровата реалност на ядрената ескалация и сериозните рискове от пряк конфликт с Русия. По този начин предположенията, че Путин ще предизвика война със САЩ в случай, че той употреби тактическо ядрено оръжие в Украйна, надценяват способността на НАТО да възпира надеждно Русия. Всъщност НАТО няма задължение да се бие заради Украйна, което изключва прякото разполагане на сухопътни сили на НАТО в Украйна.
Разбира се, войната, която САЩ водят срещу Русия няма вероятност да стане ядрена, докато Москна не загуби войната. Но дори ако ядрените страхове на Запада са преувеличени, разчитането на такава уж малка вероятност, че Москва ще прибегне до ядрена употреба, за да се оправдае по-нататъшна ескалация срещу Русия, абсолютно пренебрегва страхотната конвенционална сила на Русия. Наистина, западните твърдолинейни привърженици не успяват да разберат, че Москва все още има достатъчно пространство да завърти циферблата и да ескалира събитията, но под ядрения праг. Нещо повече, този слой от високотехнологични конвенционални способности става все по-динамичен и мощен, без ясни противодействия на хоризонта. Става дума за новото изключително мощно руско оръжие „Орешник“, което може да се ползва както в ядрен, така и в неядрен вариант. Понеже дори в неядрен вариан то действа със силата на ядрена експлозия без разрушителната радиация и другите остатъчни въздействия на ядреното оръжие. Грубо казано сега Русия може да унищожи всяка западна страна, без да прибягва непременно до ядрено оръжие.
Несъмнено дебютът на Русия на 21 ноември на нейната ракета „Орешник“, която удари оръжеен завод в централния украински град Днепър, беше мощна демонстрация на нейните развиващи се конвенционални сили, пише още NI.
Противно на предназначението си, ескалацията от страна на западните сили не отслаби руската армия. Вместо това, войната на изтощение, засилена и удължена от западната помощ, работи за трансформирането на огромната латентна мощ на Русия в осезаема военна сила. Днес Москва разполага с набор от инструменти за засилване и разширяване на войната в Украйна и извън нея, ако е необходимо. Този набор от инструменти включва усъвършенствани разработки в областта на технологията за хиперзвукови ракети, прецизно направлявани боеприпаси, противоракетна отбрана, бронирани превозни средства и танкове, както и дронове, кибернетична и електронна война.
Освен напредналия технологичен опит, огромните запаси на Русия от критични минерали, енергийни ресурси и индустриални метали осигуряват суровините, необходими за поддържане на широкомащабно производство на оръжия, което все още не е достигнало потенциалната си мощност. Във война, в която артилерията остава „кралят на бойното поле“, Русия произвежда артилерийски снаряди три пъти по-бързо – и на една четвърт от цената – в сравнение с американските и европейските членове на НАТО взети заедно. За отбелязване е и фактът, че стратегическите партньорства на Русия с държави като Китай, Иран и Северна Корея засилиха достъпа й до ключови промишщлено-военни съставки, като машинни инструменти и микроелектроника, в допълнение към бойни оръжия като дронове и артилерия . Това гарантира способността на Кремъл да поддържа война с висока интензивност още по-дълго.
По всички показатели капацитетът на Русия за водене на война е станал по-силен, докато този на Украйна и Запада прогресивно отслабва. Затова, стечение на времето, институционалният разпад или капитулацията, стават по-правдоподобен сценарий за Украйна, отколкото за Русия, пише NI.
Източник Труд