Министрите на външните работи на НАТО се срещат в Брюксел, за да обсъдят бързо ескалиращия конфликт Русия-Украйна. На дневен ред, наред с други неща, е неотдавнашната атака на Русия срещу Украйна с нова експериментална хиперзвукова ракета, неизползвана досега във война. В момента нито САЩ, нито Обединеното кралство имат способността да свалят такава ракета, пише The Telegraph. Но каква заплаха представлява „Орешник“ за Европа и САЩ?
Русия за първи път изстреля „Орешник“ на 21 ноември, като удари завод за производство на оръжия в украинския град Днепър, като отмъщение срещу украинските удари по руско военно съоръжение в Брянск с доставени от САЩ ракети с голям обсег ATACMS. След изстрелването, Путин заплаши да удари „военни, военно-промишлени съоръжения или центрове за вземане на решения, включително в Киев“ с „Орешник“, характеризирайки такава атака като „сравнима по сила с ядрен удар“. Резиденцията на президента Зеленски и украинският парламент ще бъдат включени в определението на Путин за център за вземане на решения.
„Орешник” е уникален. Дизайнът на „Орешник“ се основава на РС-26 Рубеж, междуконтинентална балистична ракета, а нейното оборудване (сензори, електроника и възможностите за събиране на данни, инсталирани на ракетата) са тези на Рубеж. Летейки с хиперзвукова скорост от Mach 11 – 12 (единадесет – дванадесет пъти по-бързо от скоростта на звука), ракетата може да носи или конвенционални, или ядрени бойни глави. Тези бойни глави са независимо насочващи се летателни средства, които летят с хиперзвукова скорост и могат да променят треакторията си, поради което не могат да бъдат прихванати от никоя позната противовъздушна система в света. Изстреляният по Днепър „Орешник“ носеше шест такива бойни глави.
Обсегът на тази ракета е между 500 км и 5000 км – което й позволява да атакува по-голямата част от Европа и западното крайбрежие на Съединените щати. Веднъж изстреляна, тя може да поразява различни цели в Европа, включително Великобритания, за 12 до 20 минути. С други думи, „Орешник“ може да върши работата на ядрена междуконтинентална балистична ракета, но без да създава ядрена гъба и без да има радиация.
The Telegraph пише още, че хиперзвуковите ракети са невъзможни за прихващане и унищожаване, тъй като летят многократно по-бързо от скоростта на звука и, за разлика от балистичните ракети и по-бавните крилати ракети, са много маневрени. Проследяването на този тип ракети е силно проблематично, тъй като те са предназначени да избягват прихващачите на противоракетната отбрана чрез непрекъсната промяна на посоката на полета.
Откриването, характеризирането и проследяването на ракета тип „Орешник“ – предпоставка за свалянето на такава – също е много трудна задача. Това е така, защото системите за ранно предупреждение (комбинация от сателити в различни космически орбити, наземни радари и различен поддържащ компютърен софтуер) търсят така наречените „сигнатури“, т.е. уникални характеристики на конкретна ракета (форма, размер , скорост, топлина/температура, емисии, струя), за да се определи типа на изстреляната ракета. И тъй като апаратурата на „Орешник“ е на междуконтинентална балистична ракета, техническите средства биха могли да я интерпретират като междуконтинентална балистична ракета.
Създаването на объркване – това, което видният пруски военен стратег Карл фон Клаузевиц нарече „Мъглата на войната“ – е неразделна част от стратегията на Русия за водене на война. Целта е да се търси стратегическо предимство над противника, като се извежда психологически от баланса му, като същевременно се забавя и усложнява реакцията му.
Изстрелвайки „Орешник“, Путин изпрати послание до САЩ и НАТО да спрат да въоръжават Украйна. Проблемът за Запада е там, че Москва не уведоми предварително Вашингтон чрез канал за контрол на ядрените оръжия, преди да удари Украйна с „Орешник“. На всичко отгоре, никоя система за противовъздушна отбрана или космическа сателитна наблюдателна система не можа да засече ракетата, заради нейната бързина и уникални характеристики. Това бе признато и от полския генерал Валдемар Скшипчак.
Нарастващият руски арсенал от хиперзвукови ракети също включва „Кинжал” и „Циркон”. От декември 2023 г. Русия също така разположи хиперзвуковата планираща ракета „Авангард“, въведена на бойно дежурство от Стратегическите ракетни сили на Русия. Изстрелян от някоя част на огромната територия на Русия, „Aвангард“ може да носи както конвенционална, така и ядрена бойна глава. След като бойната глава се отдели от ракетата, използвайки собствената си система за задвижване, той се плъзга към целта с хиперзвукова скорост, като същевременно извършва резки хоризонтални и вертикални маневри за избягване на евентуално прихващане.
Понастоящем Обединеното кралство няма еквивалент на „Орешник“, нито на „Авангард“, „Кинжал“, или „Циркон“, въпреки че Министерството на отбраната на Обединеното кралство има програма, насочена към разработване на „бъдещи хиперзвукови концепции и технологии“. Първата произведена в Обединеното кралство хиперзвукова крилата ракета не се очаква преди 2030 г.
Съединените щати също изостават от Русия (и Китай), когато става дума за хиперзвукова техника. В опит да навакса изоставането, американската армия неуспешно тества, след многобройни закъснения, хиперзвуковото оръжие с голям обсег на армията (LRHW), известно като Dark Eagle през юни, от Тихоокеанския ракетен полигон в Кауаи, Хавай. Доклад на Службата за отчетност на правителството от юни обаче разкритикува Пентагона за използването на инженерни техники от миналия век в поне четири от шестте текущи програми за разработване на хиперзвукови ракети. Целевите дати за американската армия да създаде хиперзвукови ракети са между 2027 и 2029 г.
Хиперзвуковите ракети на Русия, включително „Орешник“, представляват сериозна заплаха за САЩ и Обединеното кралство, тъй като възможностите на сензорите за защита от балистични ракети на двете страни са много ограничени. Кралските военновъздушни сили работят с радар за ранно предупреждение във Fylingdales, който е способен да открива обекти на 3000 мили в космоса, но не и руските хиперзвукови ракети, защото те летят с прекалено голяма скорост и непрекъснато променят треакторията на своето движение към целта.
Малко вероятно е Русия да удари Обединеното кралство с хиперзвукова ракета, извън продължаващия пряк конфликт между Русия и НАТО. В крайна сметка обаче, без заплахата от реални ответни действия, Путин не може да бъде възпрян да използва хиперзвукови ракети за изстрелване към Европа поне до 2030 г., пише още изданието.
Ребека Кофлър е анализатор на стратегическото военно разузнаване, бивш служител в Агенцията за военно разузнаване на САЩ. Понастоящем консултант по националната сигурност и редакционен писател на свободна практика.
Източник Труд