В понеделник президентът Тръмп се похвали, че е изиграл основна роля за бързо постигане на мир и прекратяване на кървавия конфликт в Украйна. В четвъртък той вече казваше, че Киев няма шанс да спечели войната без нови атаки срещу Русия.
Надеждите на Тръмп за среща на върха с руския лидер Владимир Путин и украинския президент Володимир Зеленски за посредничество при сключването на мирно споразумение не се осъществиха. Нито пък резервният му план, който предвиждаше Путин и Зеленски да се срещнат лично, за да обсъдят прекратяването на войната. А идеята за изпращане на западни миротворци в Украйна, ако бъде постигнато мирно споразумение, беше отхвърлена от Кремъл.
Неуспехът да се постигне дипломатически пробив се дължи отчасти на резките различия в стила на преговори между Путин и Тръмп. Американският президент възприема импровизиран подход, основан до голяма степен на лични взаимоотношения. Путин е методичен в подготовката си и не е сантиментален. Тръмп е нетърпелив да сложи край на конфликта възможно най-бързо. Путин играе по-дълга игра, разчитайки Русия да подобри още повече позицията си на бойното поле, докато дипломатите преговарят.
Дипломацията на Тръмп изглежда се проваля. Вашингтон и Москва може да имат различни разбирания за гаранциите за сигурност. Въпреки че администрацията на Тръмп е твърдо решена да постигне бърза сделка, някои бивши служители заявиха, че всеобхватното споразумение е малко вероятно.
„Ние сме там, където бяхме преди две седмици, където бяхме преди шест месеца“, каза Кърт Волкър, който беше специален пратеник на САЩ за Украйна по време на първия мандат на Тръмп. „Никога няма да има сделка. Путин никога няма да се съгласи“.
Интересното е, че Западът, който започна войната срещу Русия в Украйна, сега плаче за мирни преговори. Нещо повече. Обвинява Путин, че не искал да се съгласи на сделка. Само думата „сделка“, употребявана монократно от Тръмп и други западни служители, може да ви подскаже колко фундаментални са различията в отношението към конфликта в Украйна. За Запада това е сделка, която ако не може да се осъществи, трябва да се прекрати. За Русия, обаче, това е война за самото съществуване на държавата, понеже 50 западни страни са наточили секири и искат да унищожат Руската федерация. А Москва се бори, за да наложи на Запада справедливи гаранции за своята сигурност. Но гаранции не на хартия. Както казват Путин и Лавров, гаранциите са какво става на бойното поле – кой побеждава и кой губи. Вече е пределно ясно, че Русия побеждава на всичко фронтове. Затова Западът иска да даде на Кремъл гаранции под формата на някакви мирни споразумения, които ако не днес, то утре ще бъдат забравени. И войната ще започне отново. Е, точно това не иска Кремъл. И никога няма да се съгласи на такъв вид „гаранции“. Затова Западът е бесен и обвинява Путин за своето безсилие.