Всякакви слова изрекоха едни за други основните политици от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ в предизборната кампания. От партията на Борисов наричаха политическите си противници „аматьори“, „шарлатани“, „схемаджии“. Разбира се, от коалицията на „добрите и почтените“ не им оставаха длъжни. Определяха ГЕРБ като „символ на статуквото“, „мафия“, „престъпници“. Факт е, че навсякъде по света политическите опоненти си отправят критики. Но едно е да критикуваш, а съвсем друго изобщо да отричаш правото на съществуване на конкурента си в политическата надпревара. А ПП-ДБ точно това правеха. Определяха смисъла на собственото си съществуване в това да изринат ГЕРБ от политическото състезание, за да имала шанс България най-после да станела модерна държава.
Естествено, и едните и другите не пропуснаха да си отправят любимото обвинение в „зависимост от Русия“. ПП-ДБ наричаха ГЕРБ „руски агенти“, защото построили за рекордно кратки срокове „Балкански поток“, докато в същото време недопустимо протакали строежа на интерконектора с Гърция. Хората на Борисов нямаха никакво намерение да останат натикани в този опасен калъп и на свой ред наричаха опонентите си „руски агенти“, защото въпреки непрекъснатите им уверения, изобщо не се били отказали от руския газ, а отново купували такъв, само че през посредници и на по-високи цени. Чрез това взаимно набеждаване в „обслужване на руските интереси“ двете формации всъщност искаха да покажат на обществото или по-скоро на чуждестранните началници колко едната е правоверно и стопроцентово евроатлантическа и колко другата е прикрит изпълнител на волята на Кремъл.
И как сега, след всички тези, изключително тежки обвинения, ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ ще направят заедно правителство? Някои казват, че политиката била изкуство на компромиса и щяло да бъде естествено предизборното противопоставяне да бъде забравено след изборите. Само че, извинете, тук не говорим за естествено предизборно противопоставяне. Тук имахме изключително сериозни обвинения в извършване на престъпления и в обслужване на чужди интереси. Няма как да наричаш опонента си „престъпник“ или агент на чужда държава и в следващия момент да почнеш да редиш кабинет с него. Тоест „има как“, както гласеше предизборният лозунг на ПП-ДБ, обаче това наистина би било крайно неприлично от всяка една гледна точка.
Хората ще загубят и малкото останало уважение към политическите лица, ако първият и вторият в този парламент направят общо правителство. И ще си обяснят подобно, противоречащо на всякаква логика действие, или с традиционната за политиците безпринципност, или с активната намеса на нашите евроатлантически партньори. И без това в обществото отдавна е популярно схващането, че бъдещето на България се определя не от легитимно избраните институции, а от чужди посолства. Евентуален съвместен кабинет на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ само би затвърдил това схващане.
Всъщност има и нещо положително в създаването на подобно правителство. И то е, че българските избиратели веднъж завинаги ще се убедят как официозните партии отдавна са престанали да защитават интересите им. Те защитават или себе си, и/или интересите на чужди държави. И така, по един съвсем естествен начин, много избиратели ще откажат да дават доверието си на партиите от мейнстрийма и ще се ориентират към формации, които са автентично български и чиито лидери не припкат час по час до амбасадите за получаване на инструкции.
(от БНР)