Няколко много хубави неща се случиха на проведените на втори април парламентарни избори. Първо, възтържествува разумът, а неоправданото с никакви факти високо самочувствие беше наказано. Повечето български избиратели показаха, че разсъждават логично, когато гласуват, и не могат да бъдат подведени от инфантилните послания на коалицията ПП-ДБ.
А сигурно помните колко уверени в тоталната си победа бяха лидерите на тази коалиция, как разказваха каква чутовна вълна щели да предизвикат, защото били се обединили седем партии, пък седемдесет и седем НПO-та, пък седемстотин седемдесет и седем не знам още какво си…
Какво обаче стана накрая? Стана това, че цялото това „грандиозно“ обединение даде на ПП и ДБ по-малко депутатски места, отколкото когато се явяваха необединени. Оттук можете да си направите извода доколко способни са лидерите на тези формации да правят верни прогнози дори за собственото си политическо бъдеще. Да не говорим как ще правят прогнози за бъдещето на България.
Вторият добър резултат от преминалите избори е фактът, че „Възраждане“ продължава да увеличава подкрепата си. Защо е положителен този факт ли? Ами защото „Възраждане“ като че ли е единствената партия, която се осмелява да се изправи срещу официозното говорене, срещу статуквото.
Разривът между правоверно говорещият и правоверно мислещ политически елит и огромната част от българските граждани става все по-голям. И тъкмо „Възраждане“ се превърна в политически некоректният изразител на притесненията и надеждите на нормалните хора.
Докато клишираните политици повтарят омръзналите опорки за „съдебна реформа“, „евроатлантически ценности“ и „война до победен край“, „Възраждане“ излиза от тази матрица, говори на нормален език и затова печели. Разбира се, официозните медии, особено големите телевизии са развихрили истинска пропагандна война срещу тази партия и лидера й Костадин Костадинов, обаче имам усещането, че колкото повече ги заклеймяват, толкова повече „Възраждане“ ще увеличава подкрепата си.
Друга положителна последица от изборите е връщането на ИТН в парламента. Партията на Слави Трифонов заслужава поздравления дори само заради това, че сравнително бързо сложи край на едно правителство, което беше доминирано от ПП и ДБ и което показа учудваща, дори и за виделите всичко българи, управленска некомпетентност. Пък и ИТН има потенциала да бъде така необходимият дразнител, който да държи нащрек управляващите, без значение кои са те.
Мен лично много ме зарадва и унилият вид на жълтопаветния коментариат, който като една опърпана Хвърковата чета обикаляше от тв студио на тв студио не само в изборната вечер, но и в следващите дни. Отдавна съм стигнал до извода, че когато умнокрасивитетът почне да обвинява народа, че не бил гласувал „правилно“, именно народът е на прав път, а не коментаторите. Грантовите анализатори отдавна живеят в свой собствен свят, в който единствено важни са желанията на спонсорите, а интересите на България нямат никакво значение. По принцип, когато някой чичо от Центъра за не знам какво си или някоя леля от Института за нещо си друго ви обясняват някакви работи, можете да бъдете сигурни, че истината няма нищо общо с приказките им.
И накрая няколко думи по темата ще има ли правителство или скоро пак ще ходим на избори. Смятам, че това е неправилно поставен въпрос. Не е работата в това дали ще има редовно правителство или не. Несравнимо по-важно е дали кабинетът, който, евентуално, бъде съставен, е смислен. Защото много по-добре е отново да има избори, отколкото да бъде съставено правителство от хора некомпетентни, самовлюбени и претенциозни.
В България винаги има кабинет, бил той редовен или служебен. Настоящият служебен кабинет се справя добре със задачите си. Във всеки случай доста по-добре се справя от онова правителство, в което главна роля играеха онези, самонареклите се „почтени“ и „добри“, и смятащи се за най-гениалните на света. Така че по-добре да ни управляват кабинети, в които хората нямат чак такива претенции, отколкото самовлюбени нарциси.
Източник ТРУД.бг
