Явор Дачков с чудесен анализ за Пеевски и нашата държава

Няколко изречения за действията на Делян Пеевски, който се опитва да разруши партията, която го е създала. Майкъл Корлеоне казва в „Кръстникът“: „Никога не мрази врага си, това замъглява преценката ти“. За моя изненада Пеевски действа предимно емоционално и късосъединително, а не рационално. Изненада е, защото мрежата, която изгради във властта през годините, бе създадена методично, търпеливо и последователно. Поради това и е толкова трудно да бъде разградена, а той все още създава впечатлението, че командва цялата държава еднолично. Само че след изключването от ДПС, той вече е само восъчна фигура без реална власт. Вече не може да командва държавата. Може само да се опитва. Без никакъв успех.

Изгонването на Доган от дома, в който живее, като отмъщение за изключването на Пеевски от ДПС, издава омраза, каквато Пеевски прояви преди десет години и към другия си „баща“ – Цветан Василев.

Да се готви и третият – Бойко Борисов. Ако така продължава, няма да е далеч денят, в който Пеевски ще го изгони от централата на ГЕРБ. Борисов обаче не е вчерашен, а днешното показно с Доган със сигурност е задвижило най-силните му инстинкти за самосъхранение.

Нещо повече. Пеевски успя да превърне Доган в жертва, което е чудесен подарък за ДПС, защото ще засили мобилизацията на техния електорат. В турските сериали е пълно с такива злодеи, които в продължение на 354 епизода мачкат другите и се държат гадно с възрастни, деца и вдовици, но накрая си получават заслуженото.

„Ще му потърся сметка“ ми е любима реплика, както и:

– Подай ми солта

– Заповядай, да ти е сладко!:)

– Почини си!

Пеевски се държи като някой зъл Максуд, който е обсебен от властта (Елиф) и деребейства на воля, докато не го озаптят в края на четиристотния епизод. Мисля, че прави грешки всеки ден, въпреки че всеки ден изглежда като победител, но дали бъркам ще се разбере най-много след два месеца.

Източник Гласове