Руската армия атакува, без да спира, използвайки както танкови войски, така и самолети, ракетни войски, артилерия, дронове, устройства за радиоелектронна борба и т.н..
Затова съвсем логично, чуждестранните експерти отбелязват, че адът край Бахмут се оказа примка за ВСУ по сценария със Северодонецк.
Там ВСУ попаднаха в частично обкръжение. Украинските войски, заели позиции в града, както и подхождащите резерви, бяха системно разгромявани и обезсилвани, което не даде възможност на ВСУ да извършат никакви контра настъпателни действия. Те просто бяха принудени да се отбраняват в примката и да загинат, или да се предадат. Тоест, бахмутската примка на ген. Суровикин щракна. И спасение няма.
В същото време, запаси от крилати ракети в Русия има още за много масирани атаки срещу Украйна. Да не говорим, че руският военно-промишлен комплекс работи на три смени и на пълни обороти, завършва и строежът на нови оръжейни заводи. С други думи, руската армия няма да изпитва никакъв недостиг на въоръжения и боеприпаси, докато арсеналите на Украйна са унищожени, а западните арсенали са почти изпразнени.
Междувременно, ракетните атаките срещу Киев в събота разрушиха хотел, където бяха настанени чуждестранни наемници и военни съветници. Тоест, чуждите наемници, както и западните съветници, инструктори и други подобни остават приоритетна цел за руските високоточни оръжия. Както каза ген. Суровикин, в Украйна няма да има полвинчати решения, а наемници и инструктори ще бъдат подложени на непрестанен обстрел.
Докато не си отидат, откъдето са дошли.