Росен Плевнелиев, като най-радикален защитник на западната псевдодемокрация, пръв обвини Румен Радев във всички смъртни грехове. Антикорупционният закон не бил лъжица за устата на Радев. И той изобщо не бивало да назначава шефа на антикорупционната дирекция. Защото, ако случайно се дадяло такова правомощие на действащия президент, тогава всички щели да берат „лошите“ последствия от този закон.
И после, Плевнелиев императивно изисква, вероятно по внушение на западните си господари, Радев да си стои настрана и да не назначава не само шефа на дирекция антикорупция, но и изобщо никой от това все още несъществуващо звено.
Тези опити за „внушения“ на тотално проваления бивш президент, извикват на преден план един основателен въпрос:
КОЙ СЕ СТРАХУВА ОТ РУМЕН РАДЕВ?
Защото, ако се погледне разумно и непредубедено към проблема за пресичане на корупцията по високите етажи на властта, то тогава на всеки ще стане ясно, че най-голяма възможност за произвеждане на корупционни практики, имат правителството и парламентът. А президентството е институцията, която има най-малък достъп до разпределяне на парите от държавния бюджет. С две думи – парламентът и правителството генерират корупцията, а президентът няма нищо общо с това.
Следователно, именно подкупните депутати, премиери, вицепремиери, министри и чиновници се страхуват от възможността дирекция „Антикорупция“ да се окаже под егидата на президента.
Ха сега де?! Каква е тази антилогика на „недоразумението Роско“, както го нарече народът? Ако Радев няма никаква тежест в ЕС, как ще има силата да го разцепва? И какъв ще е този съюз, който ще се разцепи по волята на президента на една малка страна като нашата?
И после, ако умереният Радев ще „разцепва“ ЕС с настойчивото си искане Брюксел да се съобразява с интересите на България… Тогава какво да кажем за ръководителите на Унгария, Чехия, Словакия, Полша? Които още по-безкомпромисно отстояват интересите на своите народи и държави?
Но атаката на Роско по адрес на президента не е единствената. В „боя“ се хвърли и дясната ръка на Борисов. Така наречената „астроложка“, Светлана Тилкова – Алена. Тя предрича реки от мед и масло за премиера през 2018 г.
Нооо, когато стане дума за Румен Радев, „Алена“ забравя за суперлативите. Грабва от черната боя и започва да я размазва с голямата баданарка, по бъдещето на летеца.
„Звездите“ били показвали, че Радев трябвало особено много да внимава за действията си. Да анализира всяка своя стъпка. И да се съобразява за всичко, което прави.
С кого да се съобразява? От кого да иска „разрешение? Ами, ако помислим малко, ще видим, че, според Алена, нашият президент трябва да се съобразява с държавите, които днес се смятат за завоеватели и господари на България. С чиновниците във Вашингтон. И Брюксел.
Няма от кого друг да се „плаши“, защото 80% от българския народ му имат пълно доверие.
А пуделите атакуват Радев, защото се съобразява все повече с интересите на българския народ. И на българската държава.
Автор Иво Македонски, istinata.net