Това са част от решенията, около които се обединиха политическите сили на коалиционните преговори по тема „Финанси“.
ИТН и ПП заявиха, че парламентът и Министерството на финансите ще трябва да намалят „немалка част“ от ваканциите си за коледните празници, тъй като в противен случай и януари изглежда много кратък срок за приемане на бюджета; Прие се и изготвяне на времеви план на предложените реформи – с разчети за тяхното финансово обезпечаване до средата на 2022 г.
Решенията:
– Парламентарен контрол върху разходване на средствата от държавния бюджет – тоест да се премахне практиката с решение на МС да се раздават средства. С други думи – на практиката на Борисов да раздава пари от джипката се слага край.
– Въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата.
– Всички разходи за федерации, общини, проекти и т.н. да бъдат одобрявани от парламента изрично. „Парламентът да реши, а не по усмотрение на министрите – да има истински парламентарен контрол“, обясни Василев. Любомир Каримански от ИТН от своя страна заяви, че трябва да са внимателни да не смесват изпълнителната и законодателната власти и трябва да се реши в ситуация на служебно правителство как ще се действа.
– Запазване на финансовата стабилност.
– Увеличение на консолидираните държавни разходи към БВП. Тази точка ще се формулира по начин, с който „всички да могат да живеят през следващите четири години“, каза Василев. В крайна сметка точката се промени на:
– Бюджетен дефицит за 2022 г. между 3,5 и 4,5%.
– За 2022 г. ДДС остава каквото е и сега. Запазват се намаленията заради кризата, а до септември 2022 г. да се направи анализ на ДДС, за да се види с колко може да се намали ДДС и за кои продукти и услуги.
– Увеличение прага за регистрация по ДДС до 100 хиляди лева в Бюджет 2023 и до 160 000 лева – за 2024 г.
– Запазване на текущото семейно подоходно облагане за 2022 г. и анализ на ефекта – необходим при изготвянето на Бюджет 2023 г.
При тази точка обаче от БСП се намесиха и заявиха, че политическите сили трябва да са по-смели. От левицата смятат, че държавата трябва да покаже съпричастност към младите хора, както и че преди всичко трябва да има деца, преди да се говори за добро образование и детско здравеопазване.
– За пенсиите се прие да се увеличи тежестта на всяка година от реалния трудов стаж и периодично да се индексира тази тежест в съответствие с текущата инфлация, за да се увеличат трайно пенсиите
– Вдигане на максималния осигурителен праг също раздели политическите сили по време на преговорите. „Максималният осигурителен праг да бъде определен коефициент от средната работна заплата за минала година“ – това е формулировката, около която те все пак се обединиха. Василев обясни, че при ръст на средната заплата трябва да има и ръст на максималния осигурителен праг. „Когато едното расте, да расте и другото – да е забито като коефициент“, категоричен е съпредседателят на „Продължаваме промяната“.