Бюджетът за 2022 г. да се изготви до края на януари, раздаването на излишъците да е през парламента, най-малко 700 лева да стане минималната работна заплата, да се увеличи прага на регистрация по ДДС.
Това са част от решенията, около които се обединиха политическите сили на коалиционните преговори по тема „Финанси“.
ИТН и ПП заявиха, че парламентът и Министерството на финансите ще трябва да намалят „немалка част“ от ваканциите си за коледните празници, тъй като в противен случай и януари изглежда много кратък срок за приемане на бюджета; Прие се и изготвяне на времеви план на предложените реформи – с разчети за тяхното финансово обезпечаване до средата на 2022 г.
Решенията:
– Парламентарен контрол върху разходване на средствата от държавния бюджет – тоест да се премахне практиката с решение на МС да се раздават средства. С други думи – на практиката на Борисов да раздава пари от джипката се слага край.
– Въвеждане на цялостно капиталово бюджетиране в държавата.
– Всички разходи за федерации, общини, проекти и т.н. да бъдат одобрявани от парламента изрично. „Парламентът да реши, а не по усмотрение на министрите – да има истински парламентарен контрол“, обясни Василев. Любомир Каримански от ИТН от своя страна заяви, че трябва да са внимателни да не смесват изпълнителната и законодателната власти и трябва да се реши в ситуация на служебно правителство как ще се действа.
– Запазване на финансовата стабилност.
– Увеличение на консолидираните държавни разходи към БВП. Тази точка ще се формулира по начин, с който „всички да могат да живеят през следващите четири години“, каза Василев. В крайна сметка точката се промени на:
– Бюджетен дефицит за 2022 г. между 3,5 и 4,5%.
– За 2022 г. ДДС остава каквото е и сега. Запазват се намаленията заради кризата, а до септември 2022 г. да се направи анализ на ДДС, за да се види с колко може да се намали ДДС и за кои продукти и услуги.
– Увеличение прага за регистрация по ДДС до 100 хиляди лева в Бюджет 2023 и до 160 000 лева – за 2024 г.
– Запазване на текущото семейно подоходно облагане за 2022 г. и анализ на ефекта – необходим при изготвянето на Бюджет 2023 г.
При тази точка обаче от БСП се намесиха и заявиха, че политическите сили трябва да са по-смели. От левицата смятат, че държавата трябва да покаже съпричастност към младите хора, както и че преди всичко трябва да има деца, преди да се говори за добро образование и детско здравеопазване.
– За пенсиите се прие да се увеличи тежестта на всяка година от реалния трудов стаж и периодично да се индексира тази тежест в съответствие с текущата инфлация, за да се увеличат трайно пенсиите
– Вдигане на максималния осигурителен праг също раздели политическите сили по време на преговорите. „Максималният осигурителен праг да бъде определен коефициент от средната работна заплата за минала година“ – това е формулировката, около която те все пак се обединиха. Василев обясни, че при ръст на средната заплата трябва да има и ръст на максималния осигурителен праг. „Когато едното расте, да расте и другото – да е забито като коефициент“, категоричен е съпредседателят на „Продължаваме промяната“.
