„Нашите сънародници в Мелбърн, Аделаида или Ню Йорк, които живеят там и плащат данъци там, не би следвало да имат същото избирателно право като нас, хората, които живеем тук“, заяви той.
„Политиката е разговор къде да отидат парите от данъци“, подчерта Колев. Затова той смята, че решенията трябва да се вземат от тези, които са пряко засегнати от случващото се в българската политика и икономика.
Затова трябва да има принцип на уседналост и за парламентарен вот, както има принцип за уседналост при местния вот. Според него изключения могат да се направят за командировани българи.
По думите му, принципът е , за да имаш право да гласуваш за парламент, трябва да си живял в страната поне шест месеца в рамките на последната година.
А попитан как ще обори твърдението на сънародниците ни зад граница, че пращат пари на близките си тук и така допринасят за икономиката, Кольо Колев заяви: „По същия начин може да кажем, че руските туристи трябва да могат да гласуват тук, защото идват, харчат много пари и допринасят за икономиката на страната.“
„Не е въпросът какво изпращат, важно е да живееш тук и да си пряко засегнат от това какво ще се случи с теб“, посочи още той.
„Утре ще си изберем някой пореден идиот да ни управлява – кой ще плаща? Кой ще страда от това? Моят сънародник в Мелбърн или аз“, попита още социологът.
Иначе той е на мнение, че машинното гласуване няма да реши проблемите на избирателната ни система. Особено ако е в смесения вариант – хем машинно, хем ръчно гласуване. Това даже ще утежни проблемите, убеден е Колев. Понеже смесеният вариант е допълнително финансово бреме за държавата.
Прав ли е социологът? Разбира се, че е прав. Който е решил да напусне страната и да отиде в чужбина, е длъжник на родината си. Понеже нашата държава е дала много пари, за да получат всички добро образование. А после, образованият от нас емигрант, работи за икономиката на чужда държава.
От 1990 г. досега, почти 2 милиона българи напуснаха нашата страна. Още един милион се готвят да я напуснат. Вярно, че голяма част от тях бяха принудени от безработицата и мизерията тук. И можем да им съчувстваме, че ходят немили-недраги из чужбините. Но…въпреки всичко, това е техен избор. Защото можеха да останат тук. И заедно да се борим, за да изкараме държавата си от блатото на мизерията.
Да не говорим, че докато те работят и в замяна получават що годе сносен живот в чужбина, то ние се гърчим тук години наред. И не се отказваме от борбата за България. Затова не е справедливо някой, който не е изпитал на гърба си страшната мизерия, в която живеем, да решава вместо нас, кой ще ни управлява. И как трябва да се развива страната ни в бъдеще.
Затова, с всичкото уважение към нашите сънародници в чужбина, те не трябва да се месят в местните или парламентарни избори. А ако искат да гласуват, ами нека се върнат в България. Ама нямало работа. Щом няма работа, ще излезем по улици и площади. Всички заедно. Докато не се промени системата, която убива българския народ и България.
И тогава няма да сме най-бедната и най-бързо изчезващата нация на света.
Но, за да стане това, трябва българите да мислят освен за себе си, и за своята родина. Защото като бягаме от страната, ние унищожаваме България със собствените си ръце.
Автор Иво Македонски, istinata.net