Изумена съм от безочието и безсрамието, с които се изопачават факти или премълчават такива с една единствена цел – подмяна на историята. След като Народното събрание гласува (остава и да не успее в този си вид) да се почетат жертвите на комунизма с едноминутно мълчание, аз си зададох въпроса – защо никой няма интерес да си спомни какво точно се е случило в България тогава, освен няколкото леви партии? И защо ни напомнят, че живеем в демокрация и е редно да си казваме нещата едно към едно?
А мога ли да попитам коя от телевизиите не е в служба на управляващата партия? Защото ми се струва, че освен за престъпленията на комунистическия режим, от „малкия екран“ никаква друга гледна точка не може да види бял свят. „История.БГ“ от предаване с идея се превърна в отправна точка на куп критики и хули за времето, което ние все още помним. Единственото място, където човек може да прочете или чуе нещо по-различно си остават форумите, блоговете и някои сайтове – т.е. интернет. В последните дни това е и единственото място, където хората масово показват отношението си към Конвенцията за превенция и борба с насилието нас жените и домашното насилие, както и становището на Светия синод по този толкова важен за нас въпрос.
Темата за нашето минало и комунистическото насилие в частност, напоследък все по-често присъства в политическите спорове, измествайки на малко по-заден план теми за османското „присъствие“ например.
Доколко това ще ни попречи на нас, българите, като народ, само времето ще покаже. Опасявам се обаче, че използването на темата за извличане на политически дивиденти, е бомба със закъснител. Нямам логично обяснение дори на въпроса защо точно тези, които се опитват по всякакъв начин да ни натирят в Европа, макар и в задния и двор, с цената на всякакъв тип компромиси за сметка на собствения си народ, не се поучат от своите идоли – европейски страни като Германия, Франция, дори и от Америка, която също може да бъде пример в това отношение. Защо се бият барабани и се тръби наляво и надясно за жертвите на комунизма у нас, защо постоянно се спекулира с бройката?
Според официални документи по време на „Народния съд“ след 9 септември 1944 година в България са убити 2730 души. Според днешните наши управляващи, тази бройка е над 30000. А знаете ли какви са били наказанията за подържниците на фашистките режими и пряко отговорни за смъртта на милиони хора? Какви са реалните цифри в другите страни? След падането на нацисткия режим в Германия, на територията на тогавашната Западна Германия се извършва най-големия процес – Нюрнберския, срещу елитната партия на Хитлер – Националсоциалистическата работническа партия на Германия. На този процес са осъдени на смърт само 12 души. Но в цяла Германия противниците на фашисткия режим се разправят с всеки, който по един или друг начин е помагал на нацистката партия. Общият брой на убитите без съд и присъда е над 2,7 милиона. Хиляди нацисти успяват да избягат от правосъдието, но, забележете, минали са толкова много години оттогава, и все още продължават да ги издирват и да водят дела за престъпленията им, останали ненаказани с десетилетия. Дори и 70 години след разгрома на Третия Райх се водеха дела срещу последните живи участници в престъпленията на националсоциализма. За делата им в такъв световен мащаб няма и не бива да има давност.
Важно е обаче едно – Германия е решена и преследва докрай виновниците за Холокоста. Никога не бива да се забравя, че в концлагерите са унищожени над 6 милиона души, повечето евреи. А ние – ние се опитваме да го забравим, или подценим.
След войната започва лов на вещици и денацификация. Отварят се нови лагери, но те вече не са германските концентрационнилагери, а са американски. След години от лагерите излизат с един милион германци по-малко. Къде са тези хора? Унищожени са. Лагери за германци отварят и поляците, руснаците и чехите.
По данни за други държави е видно, че в Италия след освобождението са убити 740000 души, в Австрия те са 181000, в Белгия – 120000, в Холандия – 33000 души, следователно в тези европейски страни е имало бурна вълна на реваншизъм към всеки, помагал на фашистката власт.
На фона на изнесените данни се вижда ясно, че в България нещата са от съвсем друг мащаб. Но ако някой смята, че и това е много, нека прочете малко книги и се позаинтересува от историята ни, да си спомни за невинните „Ястребинчета“, за хилядите млади хора, дали живота си в борбата срещу фашисткия режим у нас, за стотиците опожарени къщи и избити ятаци. За прекършените в зората си животи на хиляди невинни хора.
Майко България, те живяха и умряха за теб! Поклон!
Никой не е забравен и нищо не е забравено!
Автор Ели Комитска, istinata.net