„Тази сцена показва културната интимност. Сцена на обмен на тялото на властта, което се разпознава като тялото на народа. Този човек каза, че много си приличат, а Борисов каза: „да, толкова си приличаме, че ти подарявам и сакото ми“.
Има един по-дълбок пласт и той е чудотворното тяло на краля – докосването на монархическото тяло носи чудо. Всички копнеят да се докоснат до тялото на властта и с Борисов има как да го направят, защото щедро си раздава сакото“, каза Харалан Александров.
„Борисов и Трифонов са класически примери за „като мене“. Тук има много повече от пиар. Борисов е даващия баща. Това дълбоко патриархално. Това изглежда непреодолимо. В патриархалните култури бащата е обект на желание.
Бойковизъм страшен е, и заслужава да бъде изучаван в учебниците“, каза Харалан Александров.
„Живков имаше огромни умения, близки до сегашния премиер, който се учи от него. Той няма патриархална харизма, а харизмата на Дон Жуан. Той умее да сваля. Това е свалка, ама не закачка и бъркане под полата. Той показва, че е готин“, обясни още Андрей Райчев.
„Има го това. На хората им харесва този диалог – някой да им дава, да се грижи от тях и го харесват, защото е от „наще“, завърши Харизанов.