Тези разговори моментално привлякоха вниманието на политолозите, не само защото продължиха необичайно дълго, но и понеже само няколко дни след това, президентът Лукашенко публично призна, че републиката може да стане част от „някаква държава“.
„Ние сме на фронта, заяви Лукашенко на съвещание в Могилевска област, цитиран от topwar.ru, който се позовава на politobzor.net. Ако не издържим и се провалим, значи трябва или да влезем в състава на някаква друга държава, или в нас просто ще си изтриват обувките. А не дай Боже, да ни вкарат и във война, както направиха с Украйна“.
Дълги години Александър Лукашенко „се заглеждаше“, по неговите думи, в Европейския съюз и се опитваше да кокетничи ту с Брюксел, ту с Москва. Той говореше за „многовекторност“ в политиката на Беларус, въпреки че от Запада получаваше само санкции, и определения от типа „Лукашенко е последният диктатор в Европа“. Докато в същото време РФ го заливаше с максимално евтин руски газ, неограничен достъп до огромния руски пазар и братско икономическо сътрудничество.
Тоест, доста лукава бе политиката на Лукашенко по отношение на Москва. Но, изведнъж нещо се промени. Не е толкова трудно да се досетим какво точно се е променило. Белоруският „бащица“ май се уплаши.
И има защо. Могъщият натовски ботуш вече громоли в Литва и Полша, съвсем близо до границите на Беларус. НАТО и не мисли да спира похода си срещу Русия. А Беларус ще е като малка закуска за натовци.
Президентът на Беларус Александър Лукашенко досега не искаше да избере категорично страната на Москва, защото е свикнал да управлява еднолично. Харесваше му да се държи като цар. И това лъкатушене между великите сили го устройваше. Понеже в своето невежество си мислеше, че Западът не е сила на злото.
Но, събитията в Украйна го отрезвиха. Продължаващият поход на САЩ срещу Русия му показа, че ако не избере страна, ще бъде стъпкан между два валяка.
А и ако си говорим честно, държавата Беларус отдавна фалира. Общият външен дълг на страната за 2017 г. е почти 40 милиарда долара. И продължава да расте. Само за обслужване на този дълг отиват над 10% от брутния вътрешен продукт на републиката годишно. И Лукашенко не може да намали дълга, въпреки всички усилия.
Така че причините за „смирението“ на Лукашенко и признанието му, че републиката може да влезе в състава на „някаква държава“, са две. На първо място страхът, че Западът ще ликвидира него и неговото семейство. И втората причина, която го принуждава да влезе в състава на Руската федерация е фактът, че той не може да спре пълния крах на страната. От който е много вероятно да последват граждански вълнения. А те със сигурност ще бъдат използвани от САЩ, за да свалят и убият „последния диктатор в Европа“ – Лукашенко.
А ако републиката влезе в състава на РФ, този дълг веднага ще бъде изплатен. Може би на Лукашенко ще бъдат дадени лични гаранции за него и семейството му. А белорусите ще заживеят спокоен и обновен живот. Също както се случи в Крим.
Няма да се учудим, ако в скоро време освен Беларус, и другите малки държавици около Русия, започнат да се надпреварват кой по-напред да влезе в състава на Руската федерация.
Защото да хвърля мостове между хората и да ги прави свои приятели – в това Владимир Путин е ненадминат. Затова целият свят му е приятел.
Автор Иво Македонски, istinata.net