Премиерът Бойко Борисов също неутрализира част от недоверието към себе си и личният му рейтинг в края на 2019-та е 30% одобрение срещу 39% неодобрение.
Сред членовете на кабинета за пореден път най-одобрявани са вицепремиерът Томислав Дончев (индекс от 25.8), Красен Кралев (индекс 10.1), Екатерина Захариева (индекс 7.9), Красимир Вълчев (индекс 6.3).
За първи път от години позитивен тренд е налице и в оценките за вътрешен министър – Младен Маринов достига индекс от 4.8, а полицията, с 29% одобрение, е една от малкото институции с позитивен тренд през 2019-та. Към нея обаче определено продължава да има по-високи очаквания от показаните досега резултати.
На обратния полюс е оценката за Данаил Кирилов (индекс -26.1), Кирил Ананиев (индекс -17.9), Марияна Николова (индекс -14.1), както и за бившия вече социален министър. Социална политика, здравеопазване, правосъдие са традиционно критикувани направления в дейността на правителството.
Повтарящите се и задълбочаващи се проблеми, пораждащи както недоволство сред работещите в тях, така и неудовлетвореност сред гражданите, показват, че само увеличаване на парите в тези направления не е в състояние да ги реши. По-съществена динамика в края на годината е налице в оценките за работата на Красимир Каракачанов (спад в индекса за дейността му от +1.3 до -3.1 пункта),
Владислав Горанов (спад в индекса от -5.6 до -6.8) и Нено Димов (спад в индекса от -7.6 до -12.1). И тримата бележат негативен тренд в следствие от конкретни казуси като предложението за първите дни болнични и водния режим в някои части на страната.
Парламентът продължава да е най-силно критикуваната от обществото институция с одобрение от 10% и неодобрение от 51%. Председателят на НС Цвета Караянчева се ползва с по-висок личен рейтинг (21%).
Дебатите, съпровождащи избора на нов главен прокурор и отделни съдебни решения, привлякоха активно обществено внимание и насочиха светлината към дълбокия разлом между отделните институции в правосъдната система, като общественото мнение започна да възвръща част от доверието си към съда. За първи път от седем години оценката за работата на съда регистрира положителна промяна и ръст в одобрението през последните дванадесет месеца от обичайните 11% до 19%. В края на мандата оценките за работата на главния прокурор Сотир Цацаров се запазват в установените през последните месеци граници: 12% положителни срещу 45% отрицателни оценки.
ЕЛЕКТОРАЛНИ НАГЛАСИ
В електорален план ГЕРБ (21.7%) запазва предимство от около три и половина пункта пред БСП (18.2%). Респективно, лидерът на управляващите Бойко Борисов (29.6%) продължава да е със значимо по-високо доверие от лидера на опозицията Корнелия Нинова (20.8%).
Новоучредената (макар и все още нерегистрирана) партия на Слави Трифонов има потенциалната подкрепа на 8.6% от избирателите и конкурира ДПС (7.8%) за третото място. /Кой е на второ, върви го търси/
На този етап е трудно да се каже, дали заявените симпатии ще се превърнат в реална подкрепа, още повече, че профилът на техните привърженици остава все още твърде неясен. За момента по-ясно се открояват т.нар. „мобилни избиратели“, чийто вот бързо се мобилизира, но и бързо се демобилизира: най-младите до 30 годишна възраст, обезсърчени и разочаровани хора от по-малките населени места. През 2019-та продължи ерозията в подкрепата за националистическите партии. Тандемът ВМРО-НФСБ има доверието на 5.3%, а Атака – на 1.4%. Лидерите им също плавно губят обществено влияние: одобрението за Красимир Каракачанов спада от 22.5% до 18.9%, през последната година доверието във Валери Симеонов остава на равнище 9.1%, а във Волен Сидеров 6.4%. Първата изборна година на Демократична България донесе на обединението мандат в Европейския Парламент и добро представяне в пропорционалния вот за общински съветници и районни кметове в София. Цялостната електорална подкрепа за тях укрепва до 5.1%. Предизвикателство обаче продължава бъде слабото присъствие извън столицата.
б.Р. рАДЕКЦИЯТА ПУБЛИКУВА СУХАТА СТАТИСТИКА, КАТО СИ ЗАПАЗВА ПРАВОТО ДА Я КОМЕНТИРА. И ОСТАВА С ОСОБЕНО МНЕНИЕ!