Истината – Новинарският портал

Тази статия показа истинското лице на Борисов! Има ли още вярващи?

Заплакал е Борисов, заплакал за Костинбродската афера. Отново тя му се привижда и никак не е случайно. Само той през годините от 2014-а досега е казвал 32 пъти, че „има сведения, че се готви втора Костинбродска афера“. След него се нарежда Томислав Дончев със скромните 18 пъти и трети е Тома Биков с два броя конспиративни изказвания по-малко.

 Борисов спазвапринципа: „Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще й повярват“. Изразът се е превърнал в символ верую за вожда на ГЕРБ и негови съратници.  Използването на „Костинбродската афера“ като предизборен и въобще като политически инструмент за внушаване на вина у конкурентите на ГЕРБ се изтърка отдавна, но мозъчния недокомплект на шайката не може да роди нищо ново.

 

Винаги е имало доказателства, че въпросната машинация с отпечатаните фалшиви бюлетини е съвсем реална и поръчана именно от Борисов. Впоследствие той се опита да влезе в ролята на жертва и за пореден път гражданското общество показа незрялост, допускайки номерът да мине.

 

На същото разчита Борисов и днес.

 

Да караме поред. Посветените в Костинбродската афера от лагера на Борисов станаха милионери, министри, дипломати и пр. Защото тя бе истина, както е истина, че тогавашния главен прокурор Цацаров първоначално тръгна да разкрива аферата на Борисов и ГЕРБ, но след като Борисов спечели все пак изборите, бе приласкан и делото замина в канала.

 

Румяна Бъчварова от шеф на кабинета на Борисов бе произведена в министър на вътрешните работи. В МВР сътвори не едно и две безобразия, след което бе изпратена за посланик в Израел – свръзка на Борисов с неговия приятел Бенямин (Биби, както мило го нарича банкянеца) Нетаняху, тогава премиер, а днес обвиняем по три дела за корупция, измама и злоупотреба със служебно положение.

 

„Жертвата“ и останал единствен обвиняем по делото по „Костинбродската афера“ Росен Желязков – тогава главсекретар на МС бе оправдан и назначен за награда от Борисов за министър на транспорта. Такъв бе до края на третия разрушителен мандат на Диктатора и ГЕРБ.

 

Трябва вече да се каже ясно, че напечатаните тогава около 400 000“допълнителни“ бюлетини е с една едничка цел – подмяна на вота.

 

Накратко припомнени, събитията изглеждат така: На 11 май 2013 г., в деня за размисъл, ТВ7 и Николай Бареков съобщават истинска бомба – в печатницата в Костинброд са намерени към 350 000 фалшиви бюлетини. Новината обикаля страната със скоростта на светлината. Прокуратурата се задейства и в 17 ч. излиза с официално изявление, че съвместно с ДАНС са намерили около… 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд.

Интересен факт, който през годините бива все по-рядко споменаван: печатницата в Костинброд „Мултипринт“е собственост на общински съветник от ГЕРБ. Нужно е огромно въображение, за да си представим, че този човек е могъл да стори нещо такова на своя глава, без знанието и одобрението, ако не и по разпореждане на Борисов.

 

Да не забравяме и друго: в този момент действа служебно правителство на президента Росен Плевнелиев, когото Борисов пошляпваше свойски по главата в деня на избирането му. Месеци преди това Борисов е подал оставка като премиер заради протести срещу него и властта. Естествено е служебният кабинет да е съставен от Плевнелиев под диктовката на Борисов, нали?

На пресконференция на прокуратурата, излъчвана пряко по БНТ, БНР и други големи медии, се показват снимки от помещенията на „Мултипринт”. Тогава зам.-главен прокурор е Борислав Сарафов, който е такъв и до днес. Именно той заявява официално: Тези снимки представляват годни според нас бюлетини. Това са палети с надписи „Благоевград”, „Хасково”, отново „Хасково”, „Кърджали”, отново „Кърджали”, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Външно министерство – това са бюлетините за чужбина, Варна. Ако приемем, че това е брак, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак, предвиден за всеки един МИР. Тези данни са смущаващи и ние бяхме длъжни да изолираме тези бюлетини от участие в изборния процес“.

Още по-интересно е казаното от главния прокурор по онова време Сотир Цацаров: „Трудно мога да си представя, че в една държава, която отпечатва бюлетини, която прави избори, отпечатването на бюлетините се възлага на частна фирма и на тази частна фирма се дава правото сама да организира транспорта.“

Ами прав е бил. По странен начин държавата на Борисов възлага на въпросната печатница – чрез служебното правителство – да свърши една тъй важна и деликатна работа…

 

На въпросната пресконференция стават известни и други прелюбопитни факти: президентът Плевнелиев е уведомен от прокурорите за случая с бюлетините още в петък. Служебният премиер Райков и вътрешният министър Първанова са знаели какво е разкрито няколко дена преди това. ДАНС вече е била задействана. Дали Борисов е бил в неведение? Има ли кораб в окото ми?…

 

Да не дотягам с ръждясалата пропагандна приказка на Борисов. Тогава ГЕРБ печели изборите, макар и няколко пункта по-малко от социологическите предвиждания. Става за втори път премиер, а главният прокурор Цацаров става негов съратник, партньор, приятел – както искате го наречете.

 

И нещата тръгват в посока случаят да се размие в мъгливото съзнание на българското небудно общество, а самата история да бъде превърната в пропагандно оръжие на Борисов. Ролята на жертва толкова му харесва, че той разиграва този спектакъл постоянно.

 

За Борисов лъжата е като „слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество“. Странна гледка са стоящите/седящите до него лица с дипломи и претенции за образованост, които си дават вид, че му вярват. Защо го правят е друга тема, но е истинска гротеска и повод за научни изследвания в областта на психичните разстройства, свързани с властта.

 

Борисов си има аргумент: Нищо по аферата не се доказа. И това е така, но защото прокуратурата много бързо се преориентира и застана на „правилната“ страна. В резултат ТВ-7 вече не съществува, банка КТБ бе фалирана, банкерът Цветан Василев е в Белград, а делото „КТБ“ се влачи от години под диригентската палка на милиционера-главен прокурор Иван Гешев. Сотир Цацаров е шеф на мегаструктурата КПКОНПИ – инструмент за репресии, и ако това ви се струва като награда за нещо в полза на задкулисието, няма да споря.

 

Защо не са събрани надлежни доказателства тогава? Защото Цацаров сам признава тогава, че няма доверие в ДАНС, МВР и ГДБОП, което много бързо след това забравя. Не е трудно да се досетим, че тези структури вече са били овладени от Борисов…

 

Дали „номерът на китайката“ с изборните бюлетини не е използван от ГЕРБ и друг път – сами си отговорете. В тях е ножа, сиренето и … чекмеджето с пачките.

Връзвайте се на Борисовите вайкания и обвинения към опонентите му колкото искате, но не е лошо да си припомните в един момент, че благодарение на него и шайката му България е на последно място от години по всички показатели, свързани с жизнения стандарт. Че тук са най-ниските заплати и пенсии, но затова пък сме първи по заболеваемост, смъртност, лошо здравеопазване, нула инвестиции, корупция, неграмотност, употреба на дрога от тийнийджърите и пр.

 

Харесва ли ви да сте роби на мафиотизирана мутра, управлявал държавата поради мръсни сметки на задкулисието?

 

Витали Роник, Фрогнюз

Exit mobile version