Тази статия показа истинското лице на Борисов! Има ли още вярващи?

България отблизо
Заплакал е Борисов, заплакал за Костинбродската афера. Отново тя му се привижда и никак не е случайно. Само той през годините от 2014-а досега е казвал 32 пъти, че „има сведения, че се готви втора Костинбродска афера“. След него се нарежда Томислав Дончев със скромните 18 пъти и трети е Тома Биков с два броя конспиративни изказвания по-малко.

 Борисов спазвапринципа: „Колкото по-голяма е една лъжа, толкова по-лесно ще й повярват“. Изразът се е превърнал в символ верую за вожда на ГЕРБ и негови съратници.  Използването на „Костинбродската афера“ като предизборен и въобще като политически инструмент за внушаване на вина у конкурентите на ГЕРБ се изтърка отдавна, но мозъчния недокомплект на шайката не може да роди нищо ново.

 

Винаги е имало доказателства, че въпросната машинация с отпечатаните фалшиви бюлетини е съвсем реална и поръчана именно от Борисов. Впоследствие той се опита да влезе в ролята на жертва и за пореден път гражданското общество показа незрялост, допускайки номерът да мине.

 

На същото разчита Борисов и днес.

 

Да караме поред. Посветените в Костинбродската афера от лагера на Борисов станаха милионери, министри, дипломати и пр. Защото тя бе истина, както е истина, че тогавашния главен прокурор Цацаров първоначално тръгна да разкрива аферата на Борисов и ГЕРБ, но след като Борисов спечели все пак изборите, бе приласкан и делото замина в канала.

 

Румяна Бъчварова от шеф на кабинета на Борисов бе произведена в министър на вътрешните работи. В МВР сътвори не едно и две безобразия, след което бе изпратена за посланик в Израел – свръзка на Борисов с неговия приятел Бенямин (Биби, както мило го нарича банкянеца) Нетаняху, тогава премиер, а днес обвиняем по три дела за корупция, измама и злоупотреба със служебно положение.

 

„Жертвата“ и останал единствен обвиняем по делото по „Костинбродската афера“ Росен Желязков – тогава главсекретар на МС бе оправдан и назначен за награда от Борисов за министър на транспорта. Такъв бе до края на третия разрушителен мандат на Диктатора и ГЕРБ.

 

Трябва вече да се каже ясно, че напечатаните тогава около 400 000“допълнителни“ бюлетини е с една едничка цел – подмяна на вота.

 

Накратко припомнени, събитията изглеждат така: На 11 май 2013 г., в деня за размисъл, ТВ7 и Николай Бареков съобщават истинска бомба – в печатницата в Костинброд са намерени към 350 000 фалшиви бюлетини. Новината обикаля страната със скоростта на светлината. Прокуратурата се задейства и в 17 ч. излиза с официално изявление, че съвместно с ДАНС са намерили около… 350 000 бюлетини в печатницата в Костинброд.

Интересен факт, който през годините бива все по-рядко споменаван: печатницата в Костинброд „Мултипринт“е собственост на общински съветник от ГЕРБ. Нужно е огромно въображение, за да си представим, че този човек е могъл да стори нещо такова на своя глава, без знанието и одобрението, ако не и по разпореждане на Борисов.

 

Да не забравяме и друго: в този момент действа служебно правителство на президента Росен Плевнелиев, когото Борисов пошляпваше свойски по главата в деня на избирането му. Месеци преди това Борисов е подал оставка като премиер заради протести срещу него и властта. Естествено е служебният кабинет да е съставен от Плевнелиев под диктовката на Борисов, нали?

На пресконференция на прокуратурата, излъчвана пряко по БНТ, БНР и други големи медии, се показват снимки от помещенията на „Мултипринт”. Тогава зам.-главен прокурор е Борислав Сарафов, който е такъв и до днес. Именно той заявява официално: Тези снимки представляват годни според нас бюлетини. Това са палети с надписи „Благоевград”, „Хасково”, отново „Хасково”, „Кърджали”, отново „Кърджали”, Пазарджик, Кюстендил, Шумен, Външно министерство – това са бюлетините за чужбина, Варна. Ако приемем, че това е брак, трябва да приемем, че имаме брак за Кюстендил, брак за Кърджали, брак, предвиден за всеки един МИР. Тези данни са смущаващи и ние бяхме длъжни да изолираме тези бюлетини от участие в изборния процес“.

Още по-интересно е казаното от главния прокурор по онова време Сотир Цацаров: „Трудно мога да си представя, че в една държава, която отпечатва бюлетини, която прави избори, отпечатването на бюлетините се възлага на частна фирма и на тази частна фирма се дава правото сама да организира транспорта.“

Ами прав е бил. По странен начин държавата на Борисов възлага на въпросната печатница – чрез служебното правителство – да свърши една тъй важна и деликатна работа…

 

На въпросната пресконференция стават известни и други прелюбопитни факти: президентът Плевнелиев е уведомен от прокурорите за случая с бюлетините още в петък. Служебният премиер Райков и вътрешният министър Първанова са знаели какво е разкрито няколко дена преди това. ДАНС вече е била задействана. Дали Борисов е бил в неведение? Има ли кораб в окото ми?…

 

Да не дотягам с ръждясалата пропагандна приказка на Борисов. Тогава ГЕРБ печели изборите, макар и няколко пункта по-малко от социологическите предвиждания. Става за втори път премиер, а главният прокурор Цацаров става негов съратник, партньор, приятел – както искате го наречете.

 

И нещата тръгват в посока случаят да се размие в мъгливото съзнание на българското небудно общество, а самата история да бъде превърната в пропагандно оръжие на Борисов. Ролята на жертва толкова му харесва, че той разиграва този спектакъл постоянно.

 

За Борисов лъжата е като „слънцето, въздуха и водата за всяко живо същество“. Странна гледка са стоящите/седящите до него лица с дипломи и претенции за образованост, които си дават вид, че му вярват. Защо го правят е друга тема, но е истинска гротеска и повод за научни изследвания в областта на психичните разстройства, свързани с властта.

 

Борисов си има аргумент: Нищо по аферата не се доказа. И това е така, но защото прокуратурата много бързо се преориентира и застана на „правилната“ страна. В резултат ТВ-7 вече не съществува, банка КТБ бе фалирана, банкерът Цветан Василев е в Белград, а делото „КТБ“ се влачи от години под диригентската палка на милиционера-главен прокурор Иван Гешев. Сотир Цацаров е шеф на мегаструктурата КПКОНПИ – инструмент за репресии, и ако това ви се струва като награда за нещо в полза на задкулисието, няма да споря.

 

Защо не са събрани надлежни доказателства тогава? Защото Цацаров сам признава тогава, че няма доверие в ДАНС, МВР и ГДБОП, което много бързо след това забравя. Не е трудно да се досетим, че тези структури вече са били овладени от Борисов…

 

Дали „номерът на китайката“ с изборните бюлетини не е използван от ГЕРБ и друг път – сами си отговорете. В тях е ножа, сиренето и … чекмеджето с пачките.

Връзвайте се на Борисовите вайкания и обвинения към опонентите му колкото искате, но не е лошо да си припомните в един момент, че благодарение на него и шайката му България е на последно място от години по всички показатели, свързани с жизнения стандарт. Че тук са най-ниските заплати и пенсии, но затова пък сме първи по заболеваемост, смъртност, лошо здравеопазване, нула инвестиции, корупция, неграмотност, употреба на дрога от тийнийджърите и пр.

 

Харесва ли ви да сте роби на мафиотизирана мутра, управлявал държавата поради мръсни сметки на задкулисието?

 

Витали Роник, Фрогнюз

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *