Първо – ако има намерение този паметник да бъде местен някъде, то трябва да бъде ясно къде. Аз твърдя, че скулптурите в този паметник имат художествена стойност, защото техните автори са едни от най-сериозните български скулптори. Друг е въпросът за неговото пропагандно значение, което разбира се съществува. Но според мен това е нещо, което трябва да се опази. Не трябва да се претопява, да се загубва или негови части да изчезват. И ако има решение да бъде преместен – да бъде преместен на адекватно място. Второ, още по-добре би било да има концепция. Това, от което се притеснявам, е да не остане паметникът в този си вид в следващите двайсетина години. Нещо, което ние обичаме да правим.
Имаме социалистическа инфраструктура, която предполага не дотиране, а направо издържане на българската култура, и пазарен принцип – аз на това му казвам да имаш Москвич и да се оплакваш, че харчи много и не вдига висока скорост.
Ако културните дейци се намират на края на опашката по доходи в обществото, тези професии няма как да бъдат престижни.
Ние тук трябва да повдигнем един по-голям разговор за националните културни институти. За мен по-логичното е те да бъдат извадени пред скоби, пред всички останали, с риск да ни обвинят, че йерархизираме културата, но аз вярвам, че културата трябва да има някаква йерархичност.
Един от големите приоритети тази година е увеличаването на административния капацитет в сферата на културата.
Бих се обърнал и към кметовете. Те трябва да знаят, че тези, които имат истинско отношение към културата и инвестират в култура, печелят изборите на първи тур, това е един от изводите на последните местни избори.
Аз се надявам да се усетят първите стъпки на много дълбока реформа в културния сектор, политическа воля за това очевидно има. И то не просто на управляващото мнозинство, а има постигнат консенсус на всички политически сили в това отношение, включително за вписването на културата като ценност в българската конституция.