Демонтирането на Паметника на Съветската армия по документи е обяснено като демонтаж за ремонт и след това връщане на същото място. МК ще има отношение, когато бъде представен проект, че този паметник трябва да се премести някъде. За мен темата създава няколко културни риска извън политиката.
Първо – ако има намерение този паметник да бъде местен някъде, то трябва да бъде ясно къде. Аз твърдя, че скулптурите в този паметник имат художествена стойност, защото техните автори са едни от най-сериозните български скулптори. Друг е въпросът за неговото пропагандно значение, което разбира се съществува. Но според мен това е нещо, което трябва да се опази. Не трябва да се претопява, да се загубва или негови части да изчезват. И ако има решение да бъде преместен – да бъде преместен на адекватно място. Второ, още по-добре би било да има концепция. Това, от което се притеснявам, е да не остане паметникът в този си вид в следващите двайсетина години. Нещо, което ние обичаме да правим.
Имаме социалистическа инфраструктура, която предполага не дотиране, а направо издържане на българската култура, и пазарен принцип – аз на това му казвам да имаш Москвич и да се оплакваш, че харчи много и не вдига висока скорост.
Ако културните дейци се намират на края на опашката по доходи в обществото, тези професии няма как да бъдат престижни.
Ние тук трябва да повдигнем един по-голям разговор за националните културни институти. За мен по-логичното е те да бъдат извадени пред скоби, пред всички останали, с риск да ни обвинят, че йерархизираме културата, но аз вярвам, че културата трябва да има някаква йерархичност.
Един от големите приоритети тази година е увеличаването на административния капацитет в сферата на културата.
Бих се обърнал и към кметовете. Те трябва да знаят, че тези, които имат истинско отношение към културата и инвестират в култура, печелят изборите на първи тур, това е един от изводите на последните местни избори.
Аз се надявам да се усетят първите стъпки на много дълбока реформа в културния сектор, политическа воля за това очевидно има. И то не просто на управляващото мнозинство, а има постигнат консенсус на всички политически сили в това отношение, включително за вписването на културата като ценност в българската конституция.
Някой вярва ли им на тези циркаджии