Припомняме, че родината на Моцарт и Щраус в момента е ротационен председател на Евросъюза. И затова се предполага, че действията на Австрия трябва да отразяват общите политики на ЕС. Но…горчивата за ЕС истина е, че така нареченият „Европейски“ съюз вече няма общи политики. И май никога не е имал. Което е напълно логично. По простата причина, че няма как, такъв огромен конгломерат от 28 държави, които се мъчат да станат 30, да имат каквато и да била обща политика.
Досега, привидното единство се поддържаше от безобразния диктат на „Европейската“ комисия, с нейните доклади, правила и изисквания, които на практика имаха силата на заповеди. И чрез които Комисията се опитваше да превърне суверенните европейски държави в свои колонии.
Но неминуемо идва момент, в който привидностите изчезват, маските падат и лъсва голата истина. А тя е съвсем обикновена. Всяка държава има свои национални интереси, които често са противоположни на интересите на другите държави-членки на ЕС. И е много трудно да се постигне някакво равновесие. Да не говорим за „единство“ или „общи политики“.
Но не щеш ли, изведнъж и съвсем неочаквано, страните-членки на този съюз-мастодонт…се обединиха. Не, не, за да защитават брюкселските „ценности“, които ги лишават дори от правото да бъдат национални държави.
Обединиха се именно против напъните на либералния капитализъм да ги унищожи. И, както е известно започнаха открита борба срещу диктата на Европейската комисия. Великобритания направо избяга от ЕС. Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Австрия спряха да изпълняват „указанията“ на Брюксел.
Така не остана и помен от „единството“ и „солидарността“, за които в България непрекъснато каканижат Борисов и неговите пудели. И неуправляемият мастодонт, наречен Евросъюз, рухна.
А външният министър на Австрия Карин Кнайсел заби последния пирон в снагата на разпадащия се „съюз на глинени крака“. И точно затова, поканата й към Владимир Путин, на едно частно събитие като нейната сватба, предизвика буря от негодувания всред западните неолиберали и техните медии. Австрийският евродепутат Михел Раймон заяви, цитиран от news.bg, че министърката трябва незабавно да подаде оставка.
Политологът Герхард Мангот пък обясни, че страната се превръщала в „Троянски кон на Русия“. А поканата на Кнайсел, давала възможност на Путин да демонстрира, че не е в изолация и среща радушен прием, дори в страната, която сега е начело на ЕС.
Дали външният министър на Австрия Карин Кнайсел е разбирала каква буря ще предизвика и как подобна покана ще се отрази на нейната политическа кариера? Особено като се има предвид патологичната омраза на САЩ и Еврокомисията към всичко руско? Защото не случайно, в САЩ обявяват за „агент на Кремъл“ всеки, който само произнесе думата „Русия“.
Разбира се, че е знаела какво ще предизвика поканата към Владимир Путин. Нещо повече. Тя е дипломат от кариерата, един от водещите австрийски политици и експерт по международни отношения. Затова не може да не е разбирала, че поканата към Владимир Путин да посети нейното сватбено тържество, е нещо много повече от протоколна среща между политици. Тя показва изключително голямото уважение на Австрия към руския лидер. И затова срещата Путин – Кнайсел излиза извън рамките на обикновените дипломатически събития. И се превръща в световно събитие номер едно.
Външният министър на Австрия е знаела много добре, че ще предизвика яростна реакция от страна на САЩ и ЕС.. И въпреки това е поканила Владимир Путин. Защото народите и техните държавници не могат повече да търпят евроатлантическото робство. И се съпротивляват с всички сили срещу него.
Разбира се Карин Кнайсел и нейният шеф, премиерът Себастиан Курц, разбират прекрасно, че малка Австрия не може сама да се пребори с могъщия Вашингтон и неговата креатура Еврокомисията. Затова поканата към Владимир Путин съвсем не е случайна. Тя показва, че Австрия няма намерение повече да се подчинява на САЩ и ЕС.
И че зад гърба й е не кой да е, а най-могъщият човек на планетата. Който е и президент на най-мощната ядрена държава в света.
Така, с един замах, Австрия слага край на своята евро робия.
Ние също можем да се отървем много бързо от евроатлантическия колониализъм. Но ни пречат няколко олигарси, които ограбиха народното богатство и узурпираха властта.
Затова трябва час по-скоро да ги изгоним. И да се върнем отново, където ни е мястото. При братска, славянска Русия и нейния харизматичен президент Владимир Путин.
Автор Иво Македонски, istinata.net