Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде брифинг за медиите от Сливен, където се намира за среща с младежката организация на ГЕРБ.
Запитан за скандала около Десислава Атанасова, той посочи, че е отговарял за нея, когато е била в ГЕРБ: „От избирането ѝ за конституционен съдия аз нито съм я виждал, нито съм я чувал“.
Според него казусът с Десислава Атанасова е опит да се измести фокусът от бюджета. Той заяви, че поема политическа отговорност за периода, в който Десислава Атанасова е била част от партията, но подчерта, че след избирането ѝ за конституционен съдия тя няма никаква политическа обвързаност с ГЕРБ.
Той припомни, че Атанасова е била избрана за конституционен съдия с подкрепа и на други политически сили, включително „Продължаваме промяната-Демократична България“, като според него това е било резултат от политически консенсус.
По думите на Борисов от момента на полагането на клетва конституционните съдии действат независимо от политическите си номинации и носят лична отговорност за решенията си.
Борисов коментира и противоречивите твърдения, изнесени в парламента, свързани с данни за пътувания и евентуални контакти между политически фигури. „Всичко това се използва, за да се отмести темата от бюджета, предстоящия Съвет и санкциите“, заяви Борисов и подчерта, че според него политическият контекст на подобни твърдения има за цел да отклони общественото внимание от ключови теми.
ГЕРБ е готов да подкрепи държавен бюджет, който се придържа към консервативна финансова рамка и дефицит до 3%, заяви лидерът на партията. Борисов коментира актуалната бюджетна политика и позицията на партията спрямо внесения проектобюджет.
„Ако трябва да говорим за бюджет, аз искам да се върнем на времето, когато ГЕРБ правеше бюджети, когато имахме мнозинство и можехме да правим това, което влиза в нашата програма като консервативна партия“, каза Борисов.
По думите му в периода на управление на ГЕРБ бюджетите са били балансирани, а в редица години – с излишък. Борисов направи сравнение с предходни кризи, включително световната финансова и икономическа криза, гръцката дългова криза, миграционната вълна и пандемията от COVID-19, като подчерта, че тогава страната е запазила финансова стабилност.
По отношение на настоящия проектобюджет Борисов каза, че заложеният дефицит от 5,7% е „над законовите ограничения“ и според него създава риск от задълбочаване на дълговата спирала. „Над 3% е нарушение на закона. Има закон за държавния бюджет, който казва, че Министерският съвет може да внася до 3%“, каза Борисов и допълни, че при такава рамка ГЕРБ няма да подкрепи бюджета.
Лидерът на ГЕРБ обаче подчерта, че при промяна на бюджета и връщане към консервативна рамка партията е готова да го подкрепи: „Ако изтеглят бюджета, внесат консервативен бюджет и решат проблема до 3% дефицит, ГЕРБ не само ще го подкрепи, но няма да атакува политически орязани средства“.
Борисов коментира и темата за общинските проекти, като посочи, че забавянето на плащанията към общините и ограничаването на инфраструктурни средства е „грешен подход“, тъй като засяга пряко гражданите. „Това не са пари за кметовете, това са пари за хората – за улици, детски градини, водопроводи и канализация“, заяви Борисов.
В отговор на въпрос Борисов отказа да коментира политически хипотези, включително за евентуални президентски кандидатури, като заяви, че ще стане известно през септември.
Той допълни, че ГЕРБ ще продължи да настоява за „разумна финансова политика“ и запазване на европейската перспектива. Лидерът на ГЕРБ изрази притеснение от отлив на инвестиции и съкращения в големи компании, като посочи, че стабилната икономическа среда е ключова за развитието на страната.
По темата за енергетиката Борисов заяви, че проектът за Атомна електроцентрала (АЕЦ) „Белене“ трябва да се разглежда в контекста на променящата се геостратегическа среда, която влияе върху реализацията на големи инфраструктурни проекти.
Борисов припомни, че в последните години приоритет е било развитието на нови ядрени мощности в АЕЦ „Козлодуй“, включително седми и осми реактор. „Тези реактори са български и са собственост на България“, подчерта той.
Борисов представи и различни възможни сценарии за бъдещето на проекта „Белене“, включително международни партньорства. Сред тях лидерът на ГЕРБ открои вариант за създаване на съвместно дружество (joint venture) с участие на България и чуждестранни партньори, при което активите и инфраструктурата да бъдат оценени и да се разпределя производството на електроенергия пропорционално на дяловото участие.
По думите на Борисов подобен модел би могъл да осигури дългосрочни приходи за държавата, аналогично на други енергийни и инфраструктурни проекти. Борисов допълни, че алтернативите включват и изграждане на нови мощности с участие на американски или европейски консорциуми на територията на България. Според лидера на ГЕРБ продажбата на оборудването би била „най-неизгодният вариант“. Борисов подчерта, че енергийните проекти трябва да се оценяват като дългосрочна инвестиция в държавната икономика.
