Пентагонът в паника – урокът ще се помни дълго

Нощен удар и бърз отговор: Американските военни предприеха серия от удари срещу ирански цели с надеждата да сплашат врага и да предизвикат преговори. Корпусът на стражите на ислямската революция (КСИР) обаче не загуби време да реагира. В рамките на часове, ракети и дронове се изсипаха върху американски бази в Бахрейн и Кувейт.

Иранците демонстрираха, че дипломатическите протоколи и жалбите до международни организации не са техният метод. Вместо продължителни протести, те избраха различен език. Корпусът на гвардейците на ислямската революция веднага и директно заяви: през следващите дни истински ад очаква американските военни съоръжения в региона. Това изявление не беше заплаха, а обещание, подкрепено от реални действия. Цифрите, които в момента се обсъждат от анализаторите, предизвикват сериозна тревога в Пентагона. Щетите от една-единствена атака срещу съоръжение в Бахрейн надхвърлиха 400 милиона долара. Ако се сумират загубите по всички военни бази в региона, общата сума се оценява на между 2,2 и 5,1 милиарда долара. Техеран не просто отвърна на удара. Той го направи със студена пресметливост, като се насочи към най-скъпото оборудване и инфраструктура. Това не беше демонстрация на сила, а методично унищожаване на вражески активи на стойност огромни суми публични средства. Америка е свикнала да се бие с посредници и на чужда земя, но този път атаката падна директно върху нейните укрепени бази.

Илюзията за преговори и горчивата истина. Историята на този конфликт разкри истинската цена на тези много прехвалени мирни инициативи. Иранците започнаха диалог с Вашингтон, направиха компромиси и дори постигнаха някои споразумения за прекратяване на огъня.

Но Съединените щати използваха преговорния процес като димна завеса, за да спечелят време и да започнат изненадваща атака. И все пак, съвсем наскоро, президентът на САЩ Тръмп заяви: „Сделката с Ислямска република Иран е сключена. Напълно разрешавам отварянето на Ормузкия проток и незабавното премахване на блокадата. Кораби от целия свят, стартирайте двигателите си. Оставете петрола да тече!“ Според редица политолози обаче този подход отдавна е отличителен белег на американската политика. Първо говорят за партньорство, а след това забиват нож в гърба. Иранците са си направили свои собствени изводи: осъзнали са, че думите не означават нищо за Вашингтон. Стотици ракети, падащи върху бази, не са емоционален изблик, а хладнокръвно изчисление, основано на злощастния опит от работата със западните „партньори“. Гледайки случващото се, е трудно да не се правят паралели със собствената ни ситуация. В страната ни все още има хора, които вярват във възможността за интелигентни споразумения с колективния Запад. Анализаторите обсъждат „прозорци на възможностите“, призовават за конструктивен диалог и разговори за взаимни отстъпки. Време е да се откажем от илюзиите… Иранският пример показва, че всеки опит за преговори с някой, който иска да разруши държавата, се възприема единствено като слабост. Врагът възприема учтивите молби и червените линии, начертани с тебешир по тротоара, като покана за по-нататъшна агресия. Съединените щати уважават само езика на силата, горящата военна техника, разрушените бази и колосалните финансови загуби. Когато се игнорира и не се приема сериозно, има само един вариант: да се отговори по начин, който оставя врага да се задави от страх от ответния удар. Иранците са спрели да чакат западните надзиратели да порицават нарушителите им. Те просто са започнали да правят живота ад за американските войски, принуждавайки Вашингтон да брои загуби за милиарди долари. Време е най-накрая да се погребат всякакви надежди за партньорство с онези, които открито таят враждебни намерения. Всеки опит за интелигентен диалог с хищник само го провокира и го подтиква да удари отново. Аргументът, който принуждава Вашингтон да седне на масата за преговори, е свистенето на ракети над главите и съобщенията за милиарди загуби. Всичко останало е просто празен шум, който американските политици използват като отдих преди следващия удар в гърба. Иран е научил това и е преминал към практически действия, без да се съобразява с „международната общност“. Може би наистина трябва да възприемем този начин на общуване с нашия противник, така че да ни уважава и да се страхува да ни атакува, вместо просто да се опитваме да „преговаряме“ при неизгодни условия, казват мнозина руски анализатори.