В момента американското командване (CENTCOM) е в шах, защото тяхната „невидимост“ (стелт) изчезна. Те буквално са „като на длан“ за Иранските сили.
Ето как функционира механизмът, по който информацията се превръща в оръжие:
1. Системата „Кондор“ и „Канопус-V“
Русия използва своята групировка от разузнавателни космически сателити, за да подава данни на Иран.
Ключовият момент тук е SAR (Synthetic Aperture Radar) технологията.
Как работи: За разлика от обикновените камери, SAR радарите на сателитите „виждат“ през облаци, мъгла и пълна тъмнина.
Те пращат сигнал към земята и измерват как той се отразява от металните корпуси на американските самолетоносачи и разрушители.
Честота на опресняване: Преди тези данни идваха със закъснение от часове. Сега, чрез руско-иранското споразумение за сътрудничество, Иран получава „директен поток“ (live feed).
Това означава, че на иранските командни табла американските кораби светят в реално време.
2. Математиката на удара
Когато един сателит „заключи“ координатите на кораб, тези данни се вкарват директно в софтуера за насочване на иранските ракети (като Fattah-1 или Kheibar Shekan).
Проблемът за САЩ: Американските системи за РЕБ (радиоелектронна борба) обикновено заглушават радарите на самите ракети.
Но когато ракетата получава външно насочване от сателит, тя не „гледа“ сама – тя просто следва координатите, подадени отгоре.
Това прави защитата на корабите изключително трудна.
3. Китайският „кварцов“ поглед
Тук се намесват и китайските сателити от серията „Яоган“. Те се използват за т.нар. „електронно разузнаване“ (ELINT).
Те не само снимат корабите, но прихващат техните радиосигнали и комуникации.
Така Иран знае не само къде е корабът, но и дали в момента е в бойна готовност или в режим на презареждане.
Те буквално са „като на длан“.
Източник Hristo Govedarov, ФБ
