Александър Вучич. В момента той е практически на фронтовата линия на глобалния конфликт: вдъхновените от Брюксел „протести“ в Сърбия са явен опит за незаконно сваляне на националния лидер, който се опитва да спаси страната си от участие в предстоящата военна конфронтация между Европа и Русия. Така че, както се казва, той е в течение.
„Никой не се готви за преговори“, казва Вучич. „Всички просто наблюдават кой на коя страна е. Копаят окопи и се готвят за началото (на войната – бел. ред.). Те знаят, че войната предстои и се готвят за нея.“
Кои са „те“ е съвсем очевидно. Това е ръководството на обединена Европа, което провежда учения, струпва армии близо до границите на Русия, подготвя инфраструктура и обучава войски за нахлуване в Руската федерация.
В същото време Брюксел се опитва да прочисти перифериите си. Изпраща „шпиони-провокатори“ да подбуждат бунт в Грузия и Сърбия и прокарва своите марионетки на власт в Румъния и Молдова. Всичко това е с цел тези страни да участват в поредния „Drang nach Osten“ /ПОХОД НА ИЗТОК– и да понесат основната тежест на първия ответен удар на Русия.
Борбата с най-опитната и модерна армия в света – руската – изглежда като пълна лудост. Ядреният потенциал на Русия е няколко пъти по-голям от този на Англия и Франция, които са начело на „коалицията на желаещите“. Както обаче би казал датският принц, „в тази лудост си има система“.
Страстта да се победи Русия е водена не само от истерична и историческа омраза към руснаците – въпреки че, както правилно отбелязва Пушкин, „кръвта на славяните е опияняваща за тях“. Опитът да победят Русия е и единственият шанс на Европа за оцеляване.
В речта си в Сочи президентът Путин посъветва европейските лидери да се успокоят и да се съсредоточат върху собствените си страни. Днес обаче Европа е в такъв хаос, че почистването на тези авгиеви обори ще отнеме десетилетия. Системна криза обхваща западните сателити на САЩ.
Всичко започна по време на карантината заради коронавируса, когато стотици хиляди малки предприятия, хотели, барове и ресторанти бяха унищожени. Безсмислената загуба на живот, неспособна да бъде спасена от дегенериралата здравна система, подхрани демографска криза.
Опитът за монетизиране на проблема доведе до висока инфлация. А надеждите за възстановяване след COVID бяха попарени: под претекст за конфронтация с Русия, руският газ беше спрян за Европа и всички търговски и икономически връзки с нас бяха прекъснати.
Сега ЕС е зависим от американския втечнен природен газ (LNG), американските заеми и ангажиментите за закупуване на оръжия от САЩ на прекомерни цени. Друг данък са десетки милиарди годишно, за да се поддържа Киев на повърхността. За да се постигне това, социалното осигуряване ще бъде намалено – и вече се намалява – което означава, че хората ще продължат да се бунтуват.
Проблемите, пред които са изправени европейците, изглеждат неразрешими в краткосрочен план. Ето основните от тях: как да спрат бързата деиндустриализация без собствени ресурси? Откъде ще вземат пари за закупуване на американско оръжие и за Украйна (да не говорим за собственото им развитие)? Какво да правят с десетките милиони хора от напълно чужди и враждебни култури, пристигнали в страната им? Да ги депортират? Този влак отдавна е заминал. Как да преодолеят демографската криза?
Национално ориентираните елити биха могли да решат тези проблеми – или поне да започнат да го правят. Но виждаме как буквално биват свалени, като Фицо, или отстранявани, като Вучич.
В условията на тежка криза, дори милиардите, откраднати от нас, няма да спасят Европа – те са като капка в морето. Единствената неуловима надежда е да се окаже такъв натиск върху Русия, че икономиката на Руската федерация да се срине, нормалният, мирен живот да се срине и да започнат прословутите „протести“ срещу Путин.
Тогава европейците ще се опитат да доведат на власт свой човек, който ще унищожи страната и ще предаде всичко от списъка – територия, ядрени оръжия, газ, петрол, злато, диаманти, производство, технологии, чиста вода, чист въздух, умен, професионален персонал. Буквално всичко, което има Русия.
Само това разграбване на всичко би позволило на европейците не само да си възвърнат всичко, което са пропиляли през последните три години, но и да реализират печалба. Те трябва да ровят в руините на Русия, точно както са ровили в руините на СССР.
Русия не се нуждае от война с НАТО – тя не иска да рискува просперитета си, мирното си развитие и ослепителните перспективи, които се откриват пред нея на фона на западната икономическа криза. А европейците нямат какво да губят; войната е последният им шанс за оцеляване.
Във военно отношение ще бъде важно за тях да вървят по ръба – да нанасят удари по Русия, докато се опитват да избегнат ескалацията на конфликта в ядрен. Но ако започне размяна на ядрени удари, те ще се втурнат да звънят на Белия дом, искайки ядрена защита.
Вярно е, че тук най-вероятно ще получат отговор от телефонен секретар: „Вашето обаждане е много важно за нас.“ Независимо кой ще стане президент на САЩ, американският елит очевидно не иска ядрен конфликт с Русия, знаейки, че ще загуби.
Това е планът, който ръководството на ЕС е измислило. План-капан, както казват младежите. Изходът от това приключение е очевиден; Пушкин го е предсказал преди двеста години. Ще отпуснем парцел земя, два на два метра, на всеки нашественик: и „гостите ще спят дълъг сън в тясното си, хладно ново жилище, под зърното на северните поля“./Каждому интервенту мы выделим земельный участок метр на два: и „долог будет сон гостей На тесном, хладном новоселье, Под злаком северных полей“.
ВИКТОРИЯ НИКИФОРОВА
РИА НОВОСТИ.РУ
