Няма подарено оръжие на Украйна. Това заяви съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев пред БНТ по темата с решението правителството да преустанови предоставянето на военна помощ за Украйна от резервите на Българската армия на Украйна. Той каза още, че в момента Украйна не се нуждае от каквото и да било от складовете на нашата армия.
„България от складовете на българската армия е предоставила около 2% от общото оръжие и боеприпаси, които от България са тръгнали за Украйна. 1% допълнително, извън тези 2%, е от складовете на жандармерията, над 100 бронетранспортьора, а останалите 97% са от българските заводи. Украйна си е платила тези 97% оръжие и боеприпаси, които от българските заводи отиват в Украйна“, посочи депутатът от „Демократична България“ (ДБ).
Той отбеляза, че средствата от продаденото оръжие от българските заводи от 2022 г. насам възлизат на около 6,5 милиарда евро, които влизат в българската икономика и работят за България. „Тези 97%, които ние сме произвели в България и изпратили като оръжие и боеприпаси в Украйна, са платени от Украйна или от партньори на Украйна. Тези 3%, които са от складовете на жандармерията и от складовете на армията, са платени от Европейския механизъм за мир и от тристранни сделки на българската държава с други държави“, обясни Мирчев.
Той беше категоричен, че няма подарено оръжие и боеприпаси. „Всичко, което ние сме изпратили, сме получили. Има голямо заблуждение в българското общество, че България е подарявала оръжие на Украйна. Това не отговаря на истината“, отсече народният представител.
„По-тъжното в случая е, че България не съумя да направи тази модернизация на армията си в последните години, в резултат на което Украйна в момента не се нуждае особено от каквото и да е от нашите складове. Може би има няколко единици, които биха представлявали интерес. От друга страна, най-малкото това е страна, която вече прави по 7 милиона дрона на година. За 2026 г. планират да произведат 7 милиона дрона“, отбеляза той.
Ивайло Мирчев допълни, че страната ни няма да произведе дронове за Българската армия. „До там сме се докарали. От тази гледна точка имаме в складовете неща, които могат да отидат. И не е вярно, че няма. България между другото е най-големият склад за съветско оръжие. То е 40-50-годишно. Не върши особена работа, защото и войната вече се води по друг начин“, заяви той.
Депутатът каза още Украйна е една от страните, които са инвестирали доста в българската икономика в последните 4 години, като припомни сумата от 6,5 милиарда евро. По думите му много малко държави са закупили продукция за подобни суми.
„Когато България попада в световния видеообмен по този начин, трябва да си зададем въпроса – това добре ли е или е зле. Когато всички европейски страни помагат на Украйна, не става дума да разделяме обществото и да казваме – стига с тази Украйна. Въпросът е къде е България в цялото това нещо“, изтъкна Мирчев.
Той коментира, че Европа е на две скорости не само във връзка с Еврозоната и Шенген, но и с отношението към сигурността.
„Когато се взимат важни решения – къде да се произвеждат модерните оръжия, дали ще има обща европейска армия, ядрен чадър над европейските страни, как да се подобри сигурността – България вместо да е в ядрото на взимане на тези решение, ние правим това, което би се харесало на един човек, и това е Путин. Ако има желание от Кремъл, да има една-две страни в ЕС, които да казват „няма да изпращаме оръжие в Украйна“. И какво се получава – не седим на масата за взимане на решения“, подчерта Мирчев.
За договора с „Боташ“ той запита, ако е толкова изгоден, но не се използва добре, както доскоро са твърдели управляващите, защо тогава ще се предоговаря и на каква цена „Включва ли такава сделка „Лукойл“, например, или магистрала Черно море или засилване на турското енергийно влияние в България? Правителството трябва да отговори на тези въпроси“, изтъкна Ивайло Мирчев.
Той посочи също, че първите официални срещи в България на Румен Радев като премиер са с висши политици от Гърция и Турция. „Управляващите трябва да информират българското общество за разгорите и плановете, които ще определят бъдещето на сигурността и енергетиката на Балканите“, заяви народният представител.
