Ивайло Мирчев: Помощта с оръжия за Украйна, е инвестиция! България печели!

Написал го в своя си фейсбук, разбира се. Там, където днес се кове българската съдба, между снимките на домашни кучета и рекламите на вносен зехтин. Ивайло Мирчев, лидерът на „Да, България“, е пуснал един дълъг, загрижен статус за това как ако не пратим още оръжие на Украйна, ще изпаднем от „ядрото на Европа“. Гледам го тоя текст и се питам – тия хора наистина ли си вярват на купешките фрази, или просто ни взимат за пълни идиоти? Мирчев ни обяснява с патоса на партиен секретар от седемдесетте години, че военната помощ не била благотворителност, а инвестиция. Инвестиция, представяте ли си. Да изпразниш складовете на собствената си армия, да оставиш небето си без защита и границите си на произвола, според модерната десница е висша форма на финансов гений. И понеже аргументите му са тънки като вестник, той веднага хвърля на масата големите цифри. Продали сме били оръжие за шест милиарда и половина евро, които влезнали в българската икономика. Ето тук вече идва голямата лъжа. Г-н Мирчев, коя точно икономика визирате? Тази на обикновения българин, който се чуди как да си плати тока и хляба, или икономиката на шепа оръжейни олигарси и частни посредници с офшорни сметки, които натрупаха милиони от смъртта и разрушението? Тези шест милиарда не отидоха за българските болници, нито за пенсии, нито за майчински. Отидоха в джобовете на вашите приятели по лобизъм, докато държавната армия беше превърната в донор на стара съветска техника, която сега ще трябва да заменяме с прескъпи западни аналози, които ще плащаме с десетилетия напред. Но най-смешна е опорката за „Европа на две скорости“ и страха, че няма да ни поканят на масата на големите. Мирчев плаче, че ако сме по-умерени и по-разумни, партньорите нямало да разчитат на нас и нямало да ни сложат на софрата, където се разпределят ресурсите. Това е класическото мислене на вечния слугинаж. Мисленето на човека, който е готов да си даде и последните гащи, само и само чуждият началник да го потупа по рамото и да му каже „браво, момче“. Истинските държави в Европа, онези със самочувствие и суверенитет, не се страхуват да кажат „не“, когато националният им интерес е застрашен. Никой не е изхвърлил Унгария или Австрия от нито една маса. Но у нас комплексът за малоценност е толкова дълбок, че сме готови да станем фронтова държава на първа линия в Черно море, само за да се харесаме на чиновниците в Брюксел. Накрая авторът се възмущава от „двойната игра“ в правителството, където единият министър говорел едно пред чужденците, а друг – пред българите. И в това вижда заплаха за авторитета на страната. Истината е, че единственото, което наистина убива авторитета на България, е липсата на гръбнак. Когато политици като Мирчев пишат статуси, в които сигурността на собствената им родина е разменна монета за политически дивиденти на Запад, тогава наистина сме на втора скорост. И то не заради липсата на оръжие в Украйна, а заради липсата на държавници в София.