Проф. Йонко Мермерски: Ние реално сме във война с Русия! нередактирано

Светът все по-често изглежда като шахматна дъска, върху която великите сили пренареждат зоните си на влияние, а геополитическите трусове вече не приличат на поредица от отделни кризи, а на част от мащабно преформатиране на световния ред.

 

Войната около Иран, конфликтът в Украйна, напрежението между Европа и САЩ, отношенията между Тръмп и Путин и страховете от нова глобална нестабилност поставят въпроса дали не навлизаме в епоха на нови сфери на влияние и пренаредени геополитически баланси.

По тези теми разговаряме с анализатора проф. Йонко Мермерски, който коментира пред БЛИЦ ролята на Тръмп, НАТО, Русия, Европа и мястото на България в тази все по-напрегната международна картина.

 

– Проф. Мермерски, в последните си анализи твърдите, че глобализацията приключва и светът се разделя на зони на влияние. Това означава ли, че навлизаме в нова версия на Студената война, но с много по-опасни играчи и технологии?

– Помниш ли, че точно това си говорихме с теб преди да се случи? Ето, че е факт. Моят прочит е, че разделянето на зони на влияние не се случва заради това, че Щатите искат да се противопоставят на Русия и на Китай, а по-скоро това е един вид облекчение за тях. Защото те не могат да бъдат едноличен полицай на целия свят. Реално имахме ситуация на действаща глобализация, но същевременно САЩ бяха полицаят.

За тях е много по-удобно да си имат западното полукълбо, да си ползват ресурсите – както в момента търгуват с венецуелския нефт, както вероятно ще се случи и с Куба.

Така на практика си осигуряват западното полукълбо, към което трябваше да принадлежим и ние. И се надявам, че ще бъдем – ние, европейците,

защото реално в Европа сме вакуум.

Кая Калас обяснява как Китай, които са повече от 20% от населението на света, били едва ли не „рак, чиито симптоми не трябва да се лекуват, а планетата трябва да се излекува от тях“. Какви безумни глупости!

С други думи – цивилизацията е болна от Китай. Но вместо да се търсят болкоуспокояващи, трябвало радикално да се справяме?! Това обаче не е разделение тип Студена война и противопоставяне, а по-скоро е разпределение на отговорностите за поддържане на реда в отделните сфери на влияние.

– По интересен начин определихте ситуацията наскоро – че са се разбрали „да не си стъпват по мазолите“. В такъв случай обаче войната около Иран реална битка ли е или по-скоро контролирано геополитическо пренареждане?

– Да, те го започнаха още от Аляска, даже отпреди това. А това, което ние пропускаме, е, че Щатите си говорят с руснаците – нещо, което официално не се казва. А Европа бие контра на Щатите още от 28 февруари 2025 г., когато Зеленски напълни памперса в Овалния кабинет.

Още тогава стана ясно, че ЕС вместо да се подреди около Тръмп, се подреди около Зеленски.

И на практика осуетява всички инициативи на Щатите, както и опитите конфликтът в Украйна да бъде спрян. Защото те подстрекават Зеленски постоянно да воюва с Русия.

Ние реално сме във война с Русия.

Няма какво да се заблуждаваме. Просто физическите действия се водят на терен за сметка на украинските хора, които страдат и се смачкват.

– Казвали сте, че Тръмп се опитва да наложи мир чрез сила. Но може ли реално да бъде постигнат мир в Украйна, при положение че Европа и САЩ все по-често изглеждат разединени в подхода си?

– Да, това е метафора, разбира се. Тоест да принуди европейците да спрат да воюват и да приложат диалог. А те продължават да не го правят.

Европа и САЩ не само са разединени, а Европа направо се противопоставя. Тяхното поведение не е такова единствено спрямо Украйна. То е саботажно и за операцията на Щатите в Иран. Дори китайците не се противопоставят на Щатите, особено сега около Ормузкия проток, толкова, колкото ЕС.

Щатите имат 100 000 войници и военен персонал в Европа, който е изцяло в полза на Европа – като възпиращ фактор спрямо Русия. А в същия момент дори не дадоха на американците да ползват собствените си бази, които са платени и се поддържат от тях. И когато Тръмп отвръща, че ще изтегли военния си персонал, веднага се изпада в паника.

Всичко това е колективна безотговорност на Европейската комисия и Брюксел.