Александър Дугин: Време е Иран да обмисли военно-стратегическа интеграция с Русия.
За щастие, иранските власти успяха да осуетят американо-израелската операция за смяна на режима. Ситуацията беше сложна: цяла мрежа от прозападни клетки на петата колона беше едновременно активирана в различни ирански градове. На някои места протестите доведоха до опожаряване на джамии. Имаше жертви, но реалният брой е труден за оценка. Във всеки случай не е това, което съобщават западните медии.
Западната пропаганда очевидно преувеличи мащаба на въстанието срещу режима, публикувайки океани от дезинформация и съобщавайки за десетки хиляди загинали и протестиращи, „измъчвани от аятоласи“. Тръмп заплаши да нанесе ракетни удари срещу Иран всеки момент и да постави начело на властта в Техеран, отдавна криещата се в САЩ марионетка Пахлави. Разбираемо е защо това семейство беше свалено от власт през 1979 г. и изпратено обратно при истинските му американски господари.
Изглежда, че този опит се е провалил. Линдзи Греъм и други конгресмени в ръководството на САЩ (Марк Ливайн и др.) са дълбоко разочаровани, че (поне засега) Тръмп не е въвлечен във война с Иран.
Иран има пета колона и още по-опасна шеста колона. Но досега те не са успели да свалят системата на вилаят-факих, мистичното шиитско управление, ориентирано към култура на очакване на появата на дванадесетия имам, Махди.
Интересното е, че Иран значително е облекчил изключително строгия си дрескод (особено за жените). Но това не е толкова секуларизация, колкото ход на властите, за да се приспособят към нарастващата сила на персийския имперски национализъм, който обаче няма нищо общо с либерализма, западнячеството или слугинажа на марионетката Пахлави, и е не по-малко антиизраелски от официалната позиция на аятоласите.
Изглежда Иран е издържал. Това, обаче, е временно. И е време Техеран да обмисли истинска военно-стратегическа интеграция с Русия. Това може да е последният му шанс. Време е да помисли за бъдещето. Днес е ясно, че дори големите регионални сили не са способни да защитят суверенитета си пред лицето на потенциална агресия от Дивия Запад, особено от Западът на Тръмп, и Израел.
Многополярността е неизбежна и само държавите-цивилизации – сравними по съчетание от фактори и сила, със Запада, Русия, Китай и развиващата се Индия – могат да се превърнат в неин полюс. Останалите трябва или да сформират мащабни коалиции (Сахелският алианс в Западна Африка вече е осъзнал това), или да се откажат от всякакви претенции за суверенитет и да обявят пълен неутралитет в духа на ОАЕ (в противен случай ще бъдат насилствено включени в един или друг блок).
Иран е уязвим както за пряка военна намеса от страна на САЩ и Израел, така и за цветни революции отвътре. Той не може да се защити сам. Китай не е готов за фронтална война със Запада. А Русия вече води такава. Следващите стъпки на Техеран са предвидими. Но не е сигурно, че ще ги предприеме.
Преди година Москва предложи много по-тесен военен съюз, дори обмисляше създаването на руско-персийска съюзна държава, подобна на тази между Русия и Беларус. Това би включвало ядрен щит, „Буревестник“, „Орешник“ и „Посейдон“. Иран избра по-лесния вариант. След това дойде ирано-израелско-американската война, с паралелното поражение на силите на Съпротивата в Близкия изток (Газа, Хизбула, Сирия).
Време е шиитите да направят окончателен избор. Сунитите не са им другари по никакъв начин. При сегашните обстоятелства единственият приятел, който могат да имат, е православна, суверенна Русия, която вече изправя могъща снага и се завръща в историята като световна сила (колкото и трудно да е това). Китай е много важен, но постоянно се опитва да избегне директна конфронтация със Запада. Русия е по-честна.
Истински съюз може да се изкове само между войни и революции. Няма съмнение, че тази поредица от опити за унищожаване на шиитския ред ще продължи.
Изборът е на Техеран (и, между другото, на предимно шиитския Багдад). Съдбата на суверенния шиизъм е неразривно свързана с Русия. Време е за нови решения. Пътят на Техеран е с Русия. Другото е поражение и колониално робство.
