Огромни протести разтърсват Франция днес. Десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците на Париж, стотици хиляди са те в цяла Франция. Над 800 000 протестират в страната срещу правителството на президента Еманюел Макрон.
Сред тях е болничната медицинска сестра Ая Туре, която постави пръст на пулса на народното недоволство срещу правителството на президента Еманюел Макрон.
„Писна ми. Наистина, наистина ми е писнало“, казва тя, цитирана от „Асошиейтед прес„.
„Тези хора, които ни управляват, нямат никаква представа за реалните проблеми. Ние плащаме цената“, посочва Туре.
Стачки спряха днес парижкото метро и нарушиха други услуги, в същото време улиците са залети от демонстранти, а полицията отговаря със сълзотворен газ на недоволството на хората.
Протестиращите смятат, че последните осем години, през които е на власт френският президент са направили богатите по-богати, но са донесли малко други ползи. Простите засилват натиска върху Макрон и новоназначения премиер Себастиан Льокорню.
Борбата се води не само по улиците, но и в парламента на Франция, която потъва в спирала на огромен държавен дълг, а опитите да се намали бюджетният дефицит заплашват обществените услуги и социалните разходи.
„Не знам как е възможно дори да се обмисля възможността за икономии на разходи“, посочва пред АП Клара Симон, студентка по история, която марширува в тълпата от демонстранти в Париж, размахвайки плакат с надпис: „Университетът е в опасност“.
„Вече няма пари за сапуни в тоалетните в университета, няма пари за поправяне на седалка, когато е счупена. Ядосана съм, защото икономическото и социално положение във Франция се влошава всяка година“, добавя тя, изразявайки гнева на протестиращите срещу съкращенията в бюджета.
Противниците на Макрон се оплакват, че финансираните от данъкоплатците обществени услуги – безплатни училища и държавни болници, субсидирано здравеопазване, обезщетения за безработица и други социални мерки, които са ценени във Франция, се подкопават от неговите правителства, които се препъват от криза в криза, откакто той разпусна парламента през 2024 г., предизвиквайки избори, които дадоха долната камара на опозицията.
Левите партии и техните поддръжници искат богатите и бизнесът да плащат повече, за да помогнат за овладяване на дълговете на Франция, вместо да се съкращават социалните разходи.
„Трябва да намерим пари, където има пари“, смята Пиер Куроа, 65-годишен пенсиониран държавен служител.
В търсене на подкрепа за затягането на коланите, Льокорню намали доживотните обезщетения за бивши министри от правителството, до голяма степен символична стъпка и отхвърли изключително непопулярните предложения за премахване на два официални празника.
Той също така се среща с лидери на опозицията и синдикатите, за да се опита да постигне консенсус за бюджет, но близките му отношения с Макрон го поставят на огневата линия. За протестиращите новият премиер е просто подчинен на президента, виновен за проблемите.
Още в първия ден на Льокорню на поста Франция беше обхваната от антиправителствените протести, барикади в пламъци и сълзотворен газ, като демонстрантите осъдиха съкращенията на бюджета и политическите сътресения.
Кампанията „Блокирай всичко“ стана прелюдия за още по-големите демонстрации днес.
„В продължение на десетилетия ние плащахме на богатите, плащахме на милиардерите, плащахме на капиталистите, а те изпразниха джобовете ни“, заявява пред АП представителят на синдиката на автомобилните заводи Жан Пиер Мерсие.
„И днес, уж, трябва да изплатим дълга и отново само от работниците се иска да платят, независимо дали сме наети, инвалиди или пенсионери“, добавя той.
Както и миналата седмица, правителството разположи огромен брой полицаи по улиците – общо около 80 000, за да поддържат реда в четвъртък. На полицията също беше наредено да разбива блокадите и да направи всичко възможно протестиращите да не пречат на останалите французи.
Министерството на вътрешните работи съобщи за 181 ареста в цялата страна и за над 450 000 демонстранти извън Париж, с протести в големи и малки градове. Парижката полиция обяви, че 55 000 души са марширували в столицата. Оценките на синдикатите са двойно по-големи, като се съобщава за над 1 милион стачкуващи и протестиращи в цяла Франция.
В знак на гняв заради предстоящите бюджетни съкращения, синдикатите от различни сектори настояват за повече разходи за обществени услуги, по-високи данъци за богатите и отмяна на широко оспорваната държавна пенсионна реформа, пише France24.
Напрежението се ескалира в Рен, в северозападна Франция, като се съобщава за сблъсъци между полицията и демонстранти.
Полицията се присъедини към протести срещу съкращенията на бюджета
Полицейски служители също излязоха по улиците в Париж. Грегори Журон, генерален секретар на полицейския синдикат Unité SGP, заяви, че и те страдат от съкращенията на бюджета.
„Плановете за подновяване на нашите интервенционни превозни средства са отложени. Някои автомобили имат 200 000 км пробег. В резултат на това в Олне-су-Боа и Севран преди няколко дни един от всеки два автомобила беше извън експлоатация. В такива случаи не можем да се свържем с аварийните служби достатъчно бързо“, каза той пред FRANCE 24.
Работещите мощности за производство на електроенергия на френското енергийни дружество Е Де Еф (EDF) са намалели с 1,1 гигавата днес, сочат данни на компанията, заради стачка в сектора, предаде „Ройтерс“.
Работници са намалили производството на електроенергия от Първи реактор в АЕЦ „Фламанвил“ в Северозападна Франция, като действията им са част от национална стачка, която се очаква да засегне много сектори в страната.
От 2 септември профсъюзът Обща конфедерация на труда – Се Же Те (CGT) призовава за стачни действия във френския енергиен сектор с искания за по-високи заплати и намаляване на ДДС върху енергията, допълва „Фигаро“.
В химическия сектор синдикатът Френска демократична конфедерация на труда (CFDT) очаква „силна“ мобилизация, заяви Бруно Бушар, член на синдиката.
„Има над 150 призиви за стачка“ в компании като „ТоталЕнержи“ (TotalEnergies), „Санофи“ (Sanofi), „Аркема“ (Arkema), „Ер ликид“ (Air Liquide) и „Кем Уан“ (Kem One), наред с други“, каза Жан-Луи Пейрен, федерален секретар на синдиката Се Же Те за фармацевтичната индустрия.
Призивите за стачни действия, започнати от осемте френски синдиката, обединени за първи път от 6 юни 2023 г., е насочена към „прекомерните“ бюджетни мерки, предприети това лято от бившия премиер Франсоа Байру за намаляване на дефицита на Франция, които предвиждат съкращения в обществените услуги, реформа на осигуряването за безработица и замразяване на социалните помощи. Неговото правителство загуби вот на доверие, поискан от Националното събрание (долната камара на парламента) на 8 септември заради непопулярните планове на кабинета за намаляване на бюджетния дефицит на страната, който достигна 5,8 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) през миналата година – почти двойно над официалното равнище на ЕС от 3 на сто.
Неговият наследник Себастиан Льокорню също обеща да намали съотношението на задлъжнялост към БВП, достигащ 114 на сто, като същевременно обеща „фундаментални промени“, посочва АФП.
Източник Вести.бг
