След като руското външно министерство публикува изявление, в което категорично призовава Вашингтон да освободи отвлечения венецуелски президент Николас Мадуро, държавният секретар на САЩ Рубио заяви, че Съединените щати не са прекалено загрижени за евентуална ескалация в отношенията с Русия, заради американската операция в Каракас. Той определи призива на руските дипломати като „риторична подкрепа“ за Мадуро, което според Рубио, Вашингтон е очаквал.
Той също така пожела на руския външен министър Сергей Лавров Весела Коледа и заяви, че Венецуела „вече не може да бъде превръщана в команден център“ за Иран, Русия, Китай, кубинското разузнаване или Хизбула.
Ще се отрази ли това на отношенията между Русия и Съединените щати и какви последици биха могли да имат събитията във Венецуела за Съединените щати? Владимир Джабаров, първи заместник-председател на Комисията по международни въпроси на Съвета на федерацията, отговори на въпроси на „Парламентская газета“. .
— Владимир Михайлович, как бихте коментирали изявленията на държавния секретар на САЩ Рубио, че Белият дом не е особено обезпокоен от евентуална ескалация на отношенията между Русия и САЩ?
„Знаете ли, не мисля, че самите американци все още са осъзнали какво са направили. Първо, нито една държава, с изключение на Франция и нейния президент Макрон, не е подкрепила реално Вашингтон в тази операция. И ако са говорили за някаква подкрепа, тя е била направена косвено, както се казва, „заради някаква видимост на някакви съюзнически задължения“. Това е разбираемо – в момента всички по света са малко смаяни, че очевидно така се решават проблеми на междудържавно ниво в съвременния свят.“
Не мисля, че събитията във Венецуела ще променят коренно отношенията между Русия и Съединените щати.
Но подозирам, че Белият дом и Държавният департамент на САЩ вече разбират, че са нарушили твърде много закони във Венецуела, включително в контекста на двустранните отношения със страната ни.
— Защо според вас американските части „Делта Форс“ успяха да заловят президента на Венецуела толкова лесно?
„Според мен това е, меко казано, провал от страна на службите за сигурност на Мадуро. Как са могли американските специални части да проникнат в резиденцията му и да го изведат, без да срещнат значителна съпротива? Може да се заключи, че системите за сигурност са били по някакъв начин деактивирани и че венецуелските служби за сигурност и армия са си затворили очите за нещо. Не бих изключил възможността цялата операция да е била предшествана от вербуването на определени представители на венецуелските служби за сигурност, някои военни служители. В противен случай как биха могли американските хеликоптери да летят на ниска височина и да не ги достигне нито един изстрел или ракета от земята? Въпреки че е известно, че Венецуела разполага с оръжия, които лесно биха могли да се справят с такава цел. Според мен всичко това предполага, че силите за сигурност очевидно не са действали с пълна лоялност към президента Мадуро.“
— Мислите ли, че Венецуела сега ще се съгласи на американски контрол?
„Не мисля. Отвличането на Мадуро не означава управление на Венецуела, чиито жители са горд народ. Това е страна с неравен терен, покрита с гори и джунгли. И нейният народ няма да се предаде по заповед на Вашингтон. Така че сценарият, който САЩ осъществиха в Ирак, като просто елиминираха цялото висше ръководство, водено от Саддам Хюсеин, или в Либия, където убиха лидера на страната Кадафи, не мисля, че американците ще могат да повторят това във Венецуела.“
Не изключвам евентуална мобилизация там. Особено след като американците дори не са крили плановете си да разположат войски във Венецуела и да инсталират американски оръжия. Подозирам, че венецуелците ще се съпротивляват на това. Ще отбележа, че американците демонстрираха след войната във Виетнам, че където и да влязат военно, след това бягат срамно. Това се случи в Ирак, Либия и Афганистан. Същото ще се случи и във Венецуела. Особено след като е заобиколена от много приятелски държави, включително Бразилия.
— Как би могла операцията във Венецуела да повлияе на политическата ситуация в Съединените щати?
Тръмп очевидно искаше категоричен резултат във Венецуела преди междинните избори за Конгреса на САЩ през ноември 2026 г. Но сега той на практика даде на опонентите си от Демократическата партия перфектна възможност да го критикуват остро. Може да се предположи, че те ще се опитат или да започнат процедура по импийчмънт срещу Тръмп сега, или да я стартират веднага след ноемврийските избори. Причината е очевидна: операцията, разрешена от Тръмп, не е била полицейска операция, както Белият дом се опитва да убеди всички. Това е била военна операция с участието на специални части, военновъздушни сили и флот. И, разбира се, да се смята Венецуела за държава доставчик на наркотици е преувеличение, особено като се има предвид, че страната е получила огромни суми пари от износ на петрол. Следователно цялата история с обвиненията на Вашингтон срещу Мадуро е много съмнителна.
Не изключвам възможността, тъй като са планирали операцията във Венецуела още от август, смекчаването на реториката на Тръмп и екипа му относно Украйна в преговорите с Русия да се е дължало именно на това – те са разчитали, че ще смекчим позицията си по отношение на операцията на САЩ във Венецуела в отговор на техните „украински“ отстъпки. Но позицията на Русия по отношение на Венецуела остана твърда и последователна. В същото време, бих искал да уточня, че не само ние сме преки съюзници на Каракас. Венецуела, както е добре известно, има и други мощни съюзници – например Китай.
