Вчерашното изявление на Путин, че войната в Украйна, според него, „наближава края си“, вече предизвика вълна от коментари и въпроси на тема „скоро ли ще свърши войната?“
Това се наслагва и върху общото усещане за известно облекчение, след като вместо обещаните от Зеленски удари по парада в Москва и заплахите на Русия за ответен удар по Киев, в Украйна настъпи тридневно примирие, пише украинското издание „Страна“.
Букмейкърите вече оценяват вероятността за приключване на войната в най-близко бъдеще на 100%, а акциите на военните компании на Запада започнаха да падат.
Въпреки това ситуацията, включително вчерашните думи на Путин, трябва да се разглежда в контекста на други изявления, които през последните дни прозвучаха от Кремъл. По-конкретно, от устата на помощника на руския президент Юрий Ушаков и говорителя на Кремъл Дмитрий Песков.
Те няколко пъти повториха една и съща мисъл: за да приключат военните действия, Киев трябва да вземе „едно решение, което му е добре известно“. И уточниха – става дума за изтеглянето на украинските войски от Донбас, за което, както твърди Москва, Тръмп и Путин са се договорили в Анкоридж, а Зеленски (с подкрепата на Европа) отказва да направи.
Ето защо, ако Путин наистина смята, че войната е към края си, то, изхождайки от настоящата позиция на Русия, той предполага, че Киев по някаква причина ще промени рязко позицията си по отношение на Донбас и ще изтегли войските си оттам. Или руската армия ще превземе с военни средства цялата територия на Донецка област.
Последното обаче, съдейки по динамиката на фронта, е малко вероятно. Затова единственият възможен вариант за оттегляне на украинските войски от Донбас в близко бъдеще е решение на военно-политическото ръководство на Украйна (възможно – прикрито като военна необходимост от отстъпление).
Както е известно обаче, Киев отказва изобщо да обсъжда това изискване.
За да промени своята гледна точка, е необходим изключително силен натиск върху него от страна на Тръмп с практически мерки за въздействие, като прекъсване на достъпа на ВСУ до „Старлинк“ и разузнавателните данни. Засега обаче той не прави това.
При това този вариант не може да бъде изключен на 100%, за което сочи и историята с настоящото примирие.
Зеленски явно не е искал да подари на Путин „ден на тишина“ на 9 май. Не е ясно дали е бил готов да нанесе удар по Червения площад, а и щеше ли нещо да долети до там, ако беше го направил, но в други региони той напълно би могъл да организира масиран обстрел, прокарвайки темата „докато цялата противовъздушна отбрана защитава Москва и Путин, руските региони остават беззащитни“. От Европа също се чуваха гласове, че не е необходимо никакво временно примирие (по-специално, това заяви Доналд Туск).
Все пак, след като Рустем Умеров беше повикан в САЩ и, по всяка вероятност, с него е проведена сериозна беседа, Зеленски не се осмели да се противопостави на Тръмп и подкрепи примирието.
Това показва, първо, че диалогът между Тръмп и Путин, въпреки всички разговори за „смъртта на духа на Анкоридж“, продължава и е напълно резултатен по отделни въпроси (припомняме, че първоначално за примирието на 9 май се договориха президентите на САЩ и Русия).
А на второ място, това е показател за запазващото се влияние на Тръмп върху Киев.
Затова остава вероятността, че с времето американците могат да извършат същия маньовър под натиск и по въпроса за Донбас.
Но едно е да убедиш Зеленски за тридневно примирие, а друго е да постигнеш изтегляне на украинските войски. Това е задача, която е многократно по-трудна и ще изисква много строги мерки за принуда на Киев, на които не е сигурно, че Тръмп ще се реши, като се има предвид силната съпротива срещу това в рамките на собствената му партия и екип, да не говорим за реакцията на европейците и демократите.
За да престане президентът на САЩ да обръща внимание на тези рискове и да задейства всички налични средства за натиск върху украинските власти, трябва да настъпят някакви много сериозни промени в света, които биха подтикнали Тръмп или дори Запада като цяло (включително ЕС) на всяка цена да постигнат нормализиране на отношенията с Москва (което без реализацията на „Анкоридж“ очевидно е невъзможна).
Но ако Тръмп не предприеме тези мерки за натиск, тогава и Киев няма да има никаква мотивация за изтегляне на войските.
Напротив – украинските власти в момента са окуражени от последните тенденции. На фронта настъплението на руските войски се забави, ударите по тиловете в Русия се засилват, както и социално-политическото напрежение и умората от войната в самата Русия.
Изхождайки от това, Киев разчита, като минимум, да подтикне Путин да приключи войната по фронтовата линия, а ако в Русия се задействат процеси на дестабилизация, то и да постигне много повече.
Дори спирането по фронтовата линия за Русия ще бъде, по същество, чиста военна победа (завладяха почти 20% от територията на съседната държава, без да загубят своята). И, освен това, в настоящата ситуация голяма част от руското общество точно така ще я възприеме.
Засега обаче от Кремъл не идват никакви сигнали за готовност за такъв вариант. Възможно е Путин да е уверен, че Тръмп (а може би дори и европейците) в най-близко бъдеще все пак ще предприеме мерки за натиск срещу Зеленски, за да го принуди да приеме условията от „Анкоридж“.
Или, може би, той разчита, че дори в продължителна изтощителна война рано или късно ще постигне прелом, като се имат предвид тенденциите в света, предизвикани от войната в Иран (покачване на цените на енергийните ресурси, повишаване поради това на геополитическото значение на Русия, разкол между САЩ и Европа, демонстрация на ограничеността на военните възможности на Щатите и т.н.)
Това, между другото, сочат и коментарите на Путин относно ограниченията на парада.
В Украйна обикновено тълкуват тези ограничения като показател за „страха и срама“ на Кремъл. От вчерашните изявления на Путин обаче по-скоро се налага друг мотив – той се опитва да приучи обществото към мисълта, че ситуацията е сериозна, опасностите са много, и затова трябва да има готовност за продължителна борба без отслабване на бдителността. И затова всякакви ограничителни мерки в името на сигурността са оправдани.
Приблизително същото следва и от изявленията му относно ракетните удари на Украйна, които са в духа на „това са терористични атаки, с които искат да ни принудят да се отклоним от целите си, но ние няма да отстъпим“.
Мнозина се учудват, че Путин при това не казва как ще попречи на по-нататъшни удари срещу Русия, не обещава да ги прекрати или да нанесе „разгромяващ ответен удар“ (с изключение на ситуацията с потенциалните удари по парада на 9 май ).
Но за това също може да има обяснение. В Кремъл разбират, че нито е възможно да се прекратят ударите изведнъж, нито да се нанесе някакъв непоправим ответен удар на Украйна (освен чрез използване на ядрено оръжие, но за него има свои ограничения.
И затова остава само едно – да се воюва месец след месец или дори година след година, разчитайки, че рано или късно силите на Украйна ще бъдат изчерпани, а икономическите проблеми на Европа няма да ѝ позволят да оказва подкрепа на Киев в предишните обеми.
Това прилича на тактиката на Путин по време на терористичните атаки, които чеченските сепаратисти организираха в Русия през първото десетилетие на 21-ви век. Нито след „Норд-Ост“, нито след Беслан и много други кървави терористични атаки Путин никога не е казвал, че „съвсем скоро ще сложи край“. Руската държавна машина просто постепенно, в продължение на повече от 10 години, смазваше привържениците на Ичкерия и останалата подземна дейност в Северния Кавказ и с времето те престанаха да представляват сериозна заплаха (успоредно с това Кремъл използваше терористичните атаки като повод за затягане на гайките във вътрешната политика, по отношение на което също могат да се направят аналогии).
Възможно е в Кремъл да виждат аналогична ситуация и сега.
Обаче, очевидно, войните в Чечня и в Украйна са несъизмерими нито по брой на жертвите, нито като цяло по мащаба на напрежението и усилията на Русия. Да не говорим за несъпоставимостта на потенциала на чеченските сепаратисти и украинската държава, която има подкрепата на Европа.
Ето защо продължителната война носи много големи рискове за Путин и Руската федерация. Особено като се имат предвид протичащите вътрешни процеси в самата Русия.
Но Кремъл очевидно счита, че, изхождайки от целите си, тези рискове са оправдани. Или пък е уверен, че в близко бъдеще Киев ще бъде принуден да приеме „Анкоридж“.
Дали тези сметки ще се оправдаят и дали Путин или Зеленски няма да променят позициите си по отношение на условията за мир, ще покаже времето, пише в заключение „Страна“.
Дир.бг
