Военният анализатор Владислав Шуригин разкри на 2 май 2026 г. радикална промяна в доктрината за война на Кремъл: преход от класическа отбрана към „активен стратегически натиск“. Пред лицето на нарастващото числено превъзходство на НАТО, предвидено за 2028 г.,
Русия установи, че истинската ахилесова пета на Европа не е на бойното поле, а под морето и в нейните електрически мрежи. Новата логика на конфликта е насочена директно към 95% от интернет трафика, който зависи от подводни кабели, и към крехката енергийна инфраструктура на Северна Европа, чието прекъсване би могло да изолира цифрово цели нации и да изстреля цените на енергията до необратими нива.
Европейската уязвимост е критична и вече е под „стоманен лупа“: Координирана атака срещу подводните оптични кабели би оставила балтийските и скандинавските страни в технологичен мрак, сривайки финансовите транзакции и военната логистика. С ограничен брой рафинерии и газопроводи, инфраструктурата на НАТО е, според Шуригин, „практически незащитима“ срещу прецизни атаки, които не търсят жертви, а системен хаос.
Москва предупреждава, че всеки опит за блокиране на ексклава Калининград ще активира този асиметричен отговор, превръщайки икономическия натиск върху Русия в криза на оцеляването за европейските общества. Сценарият, предложен от Кремъл, описва „контролирана ескалация“, която цели печелене на време за модернизация на собствената икономика, докато същевременно подтиква вътрешни конфликти в Запада. Стратегията включва публикуване на списъци с уязвими цели и официални предупреждения, преди да се премине към „локализирани щети“ върху комуникациите.
Докато НАТО провежда учения за отбрана в Балтика, Русия вече даде да се разбере, че притежава ресурсите и политическата воля да атакува технологичните основи, които крепят европейския начин на живот, пренасяйки фронтовата линия към икономиката и критичната инфраструктура.Този преход към модел на постоянен натиск поставя съюзниците в позиция, за която според експертите те не са подготвени.
Всеки етап от този план е обратим, но опустошителен, принуждавайки противника да понесе масивни технологични загуби без възможност за бърз или ефективен отговор. Войната вече не се измерва само в километри територия, а в стабилността на мрежите за данни и постоянния поток от енергия, който поддържа Европа жива.
