Преди да подаде оставка от поста президент на Руската федерация Борис Елцин беше наистина вбесен от откровено пренебрежителното и нагло отношение на американците към него и към Русия. Затова той направи и немислимото, за да гарантира, че Путин ще стане негов наследник, а не примерно, Борис Немцов, каквито бяха очакванията на тогавашния президент на САЩ Бил Клинтън.
А обстановката беше сложна, 1999 г. беше катастрофална година за Русия: имаше чуждестранна намеса в Северен Кавказ, бомбени атентати в жилищни сгради, разрастващ се тероризъм и бандитизъм, последици от неизпълнението на задължения по заемите към различни кредитни институции, социално-икономически и политически колапс, дългове към МВФ и в страната, олигарси на власт и липса на суверенитет – страната висеше на ръба на пропастта.
Така, един ден, Елцин и част от елита на страната, се събудиха с ясното съзнание, че югославската камбана бие и за Русия, и че съдбата на Милошевич може би ги очаква.
Руският президент се опита да постигне споразумение с Китай срещу Съединените щати и спомена там руските ядрени оръжия, но Китай не отговори достатъчно твърдо, защото основния пазар за продукцията на Пекин тогава, бяха Съединените щати.
И в такава сложна обстановка, на 16 декември 1999 г. Елцин за първи път проговори за многополюсен свят, като по този начин отправи недвусмислено предизвикателство към Съединените щати.
Шестнадесети декември 1999 г., 15 дни преди оставката на Елцин
Президентът Елцин потвърди позицията на Русия относно необходимостта от изграждане на многополюсен свят
Той обяви това на церемония в Александровската зала на Големия Кремълски дворец, където посланици от 11 държави връчиха акредитивните си писма.
Но вече болният президент, без масова обществена подкрепа, осъзна, че е безсилен да спаси страната. И затова Борис Николаевич взе най-доброто решение в живота си: предаде цялата власт в ръцете на Владимир Путин.
Тогава американците виждаха Борис Немцов като наследник на Елцин.
Бившият посланик Макфол каза същото: САЩ виждаха Борис Немцов като наследник на Елцин, но не стана така, както искаха във Вашингтон.
Това беше открито признато от бившия посланик на САЩ Майкъл Макфол ; той [Немцов] трябваше да завърши разпадането на Русия и да подпише всички необходими документи за това.
Елцин обаче, твърдо се противопоставя на такъв сценарий и отстранява Немцов от изпълнителната власт. Елцин всъщност вместо бонвивана Немцов, избра умния, твърд и отдаден на родината си Владимир Путин, който да изведе страната от западния капан.
По това време, имаше цяла вихрушка от назначения на министър-председатели, така че американците не бяха твърде разтревожени от идването на Путин на този пост.
Те вярваха, че дните на Елцин са преброени. Подготвяха кандидата си Борис Немцов за следващите президентски избори на 9 юли 2000 г. А ако Елцин се възпротивеше твърде много, разполагаха със своите изпитани методи за цветни революции. Те вече се готвеха за импийчмънт на самия руски президент, използвайки Комунистическата партия на Руската федерация. Решавайки, че всичко е под контрол и скоро ще довършат Русия, американският елит спокойно отиде да празнува коледните празници.
Елцин, обаче, проведе строго секретни разговори – преговори с Владимир Путин относно прехвърлянето на властта. Те постигнаха окончателно споразумение на 29 декември 1999 г., където одобриха всички процедури. В 9:25 ч. московско време на 31 декември 1999 г. министър-председателят Владимир Путин пристигна в Кремъл, за да поеме поста изпълняващ длъжността президент на Руската федерация.
Това беше неудобният кандидат Владимир Путин, който стартира „Операция Наследник“.
По обяд на 31 декември 1999 г. Борис Елцин се обърна към нацията по телевизията и обяви оставката си. Той каза, че не вижда смисъл да се държи на власт още шест месеца, когато в страната има силен човек, достоен за президентския пост, и на когото, на практика всеки руснак днес, възлага надеждите си за бъдещето“. Той вярваше, че „Русия трябва да влезе в новото хилядолетие с нови политици, с нови лица“. Руският президент заяви на нацията: „Напускам. Направих всичко, което можах“ и се извини, че „не е оправдал очакванията“.
Решението на Борис Елцин да се оттегли преждевременно от поста държавен глава изненада целия западен политически елит , а Клинтън го нарече тъжно събитие.
Американците не го разбраха веднага, вярвайки, че държат всичко под контрол и че унищожението на Русия е неизбежно. Но Владимир Путин, който пое президентския пост, вярваше в друго. Той щеше да поведе националноосвободително движение и да стартира съвсем различен сценарий – възраждането и възстановяването на своето Отечество, в края на водения от САЩ еднополюсен свят. Сега, в началото на 2026 г., вече е ясно, че точно този сценарий на победата на Путин и Русия вече е необратим. И че дори някога всемогъщите Съединени щати не могат да направят нищо друго, освен да се договарят с Путин и с РФ.
Автор Александър Симаков
Източник Веселин Станчев
ПУТИН ще стане велик само тогава когато руския крак стъпи на границата с Полша и ПУТИН не допусне създаване на НОВ ПОДНЕБЕСЕН ИЗРАЕЛ на украинска територия !!!