Изслушването в Европейския парламент относно евентуални руски хибридни атаки по време на предсрочните избори в България на 19 април не е довело до конкретни доказателства за външна намеса. Това заяви българският евродепутат Петър Волгин в „Извън сценария“ по Евроком. По думите му поканените лектори не са успели да докажат пряка връзка между резултатите от вота и действията на Кремъл.
По време на заседанието евродепутатът е поискал от Грозев да публикува списъка с български журналисти и медии, за които твърди, че получават финансиране за руска пропаганда. Волгин припомни, че журналистът е обещал да разкрие имената още в началото на 2022 г. Според евродепутата, Грозев е отказал да даде конкретика от страх да не бъде съден. През 2025 г. разследващият журналист посочи Диляна Гайтанджиева като лице, работило за руското разузнаване.
Волгин определи обвиненията срещу Гайтанджиева като клевета. Той заяви, че нейните разследвания за американски биолаборатории са потвърдени от директора на националното разузнаване на САЩ Тълси Габард. Според него хората, които мислят извън официалните позиции, неоснователно биват наричани „кремълски пропагандатори“.
Българският представител в Брюксел отправи остри критики и към ръководството на Европейския съюз. Той обвини институциите, че прехвърлят вината за собствените си грешки върху външни фактори като Русия, Китай и Иран. Волгин коментира и войната в Украйна, като заяви, че европейските политици живеят в идеологически балон и са скъсали връзка с реалността. В свои предишни изказвания той е предупреждавал, че европейските лидери водят континента към военен крах заради продължаващата подкрепа за Киев.
Според Волгин дългогодишните санкции срещу Москва са основната причина за високата инфлация и галопиращите цени в Европа. Той допълни, че украинският президент Володимир Зеленски не е герой, а пречка пред мирните преговори, като изрази съмнение относно целесъобразното разходване на отпуснатите за Киев милиарди.
