Политолог: Путин прати апокалиптично послание за „дълбоката държава“ в САЩ

Свят

На срещата на върха в Астана, президентът Владимир Путин направи разяснения относно работата на ракетната система „Орешник“ за онези на Запад, които са чули за първи път или силно са се съмнявали в реалността на руските хиперзвукови оръжия. Последствията от атаката срещу „Южмаш“ трябваше да достигнат като послание до „дълбоката държава“ в Съединените щати дори по-рано от докладите на разузнавателните служби.

Това заяви политологът Денис Батурин в ефира на Радио Крим.

„Защо използването на „Орешник“ изисква уточнение – защото това е ново оръжие. Защото ударът беше такъв, че отначало имаше половин ден тишина в Украйна и едва тогава в украинския сегмент на мрежата се появиха въпроси: какво беше това? Толкова шумно, необичайно и страшно беше в „Южмаш“ в град Днепропетровск. След това имаше изявление на Владимир Путин, който обясни какво е, и имаше допълнителни разяснения на срещата на върха на ОДКБ в Астана“, отбеляза Батурин.

„А всичко е много просто. Това е послание от Путин, адресирано към западните страни. Защото след удара с „Орешник“ в първото си обръщение Владимир Путин говори за Украйна само като за територията, която е ударена и нищо повече – той се обърна към Запада. Да, използвана е ракета със среден обсег, това е конвенционално оръжие в неядрен вариант, но по принцип тази ракета не може да бъде прехваната от съществуващите оръжейни системи както в Украйна, така и на Запад. И тогава Западът сам пусна инфографики, показващи времето, за което ракетата достига до Лондон, Париж и Берлин“, отбеляза експертът.

По думите му, в Астана президентът на РФ е дал допълнителни разяснения. Първо, той не се обърна към Украйна, което беше значимо, и второ, по този начин той призна статута ѝ, определен от Запада – като полигон за изпитания на оръжия.

„Ако искате да бъдете полигон, бъдете полигон – ето „Орешник“ за вас, сякаш казва Путин.“ Освен това руският лидер уточни, че действително ударите са били с бойни глави без заряди, без никакъв взрив. А какъв апокалипсис щеше да стане, ако имаше и взрив? Грубо казано бойните глави са паднали като метеорити, като парчета метал и там нищо не е избухвало. Просто се разбиха – кинетичната и топлинна енергия доведе до страшния ефект. И е ясно, че това е и послание към Зеленски – че няма бункер, в който да се скрие. За да направим това, дори не ни е нужно да използваме ядрено оръжие – изстрелваме просто парче желязо, но ще ударим, където трябва, и ще бъде страшно като в „Южмаш. А можем да го направим и апокалиптично, ако напълним бойните глави с повечко взрив“, подчерта политологът.

Батурин добави, че самата мишена за демонстрация на новото ракетно оръжие „Орешник“ не е избрана случайно. Днепропетровският комплекс „Южмаш“ е наследство от по-развита технология от украинската. Това е технологията на Съветския съюз и Русия.  Освен това, „Южмаш“ е най-голямото предприятие на военно-промишления комплекс в Русия и в Европа за производство на ракетни системи.

„Вторият президент на Украйна, Леонид Кучма, дойде от това предприятие, така нареченият „червен директор“. Мисля, че той все още има възможност да получи всяка информация от това предприятие и може би е негов пълен или частичен собственик. Това предполага, че Леонид Кучма има много ясно разбиране за последиците от атаката на „Орешник“ върху това предприятие“, коментира Батурин.

„По-нататък по веригата тази информация може да бъде прехвърлена към Виктор Пинчук, украинския олигарх, който отдавна има връзки и контакти в западния политически и бизнес елит на най-високо ниво. Имаше дори такъв форум – Ялтенската европейска стратегия, който се провеждаше в Ливадийския дворец. Дори Бил Клинтън дойде там, тоест нивото на елита, който събра Пинчук, беше много високо. И по тези канали информацията за това какво е ударило, как и какви последствия има този удар, вероятно е достигнала до тези центрове за вземане на решения. И това не са просто военни щабове, а самата „дълбока държава“ в Съединените щати“, подчерта политологът.

„И така, много старателно беше избран този обект за ударите с „Орешник“ и не само защото сега в „Южмаш“ продължават да произвеждат всичко, с което стрелят по нас – същата „ракетна програма“, която обяви Рустем Умеров. Информацията вече е достигнала не само до разузнаването, не само до западните военни, но и в кабинетите, холовете и офисите на същата тази западна „дълбока държава“, където определят и дават задачи както на военните, така и на правителствата и президентите на Запада“, заключи Денис Батурин.

Какво всъщност представлява „Южмаш“

Няколко снимки на Днепропетровск (Днипро) от космоса изтекоха в интернет, но не е ясно кога точно са направени. Целият периметър на заводите „Южмаш“ е отцепен, което прави невъзможен достъпът на журналисти или просто любопитни хора.

А тази територия е много голяма, простира се нашир и надлъж, нагоре и надолу. „Южмаш“ всъщност е цял град; в други времена там са работили десетки хиляди хора. Всъщност „Южмаш“ беше комплекс от повече от сто завода, събрани на едно място.

Официалната статистика е следната: в годините на СССР тук са работили 55 хиляди души, преди 2013 г. – 12 000, след 2014 г. – 7800, след началото на войната – 4800.

Малко след Втората световна война е създадено държавното предприятие „Южен машиностроителен завод“. Произвеждаше балистични и други ракети, включително за Бойния железопътен ракетен комплекс (БЖРК) – железопътни композиции, способни да изстрелват ракети от всяка точка на СССР.

Тук са работили не само украинци, но и представители на други републики на СССР.

Какви точно са последствията от ударите с „Орешник“

Известно е, че цеховете на „Южмаш“ са пострадали предимно отвътре, а не отвън. И няма друга информация за конкретните разрушения или момента на атаката, освен заснетото на нечие видео падане на блоковете на бойната глава.

И все пак някои подробности се появиха. Иван, преселник от Бахмут, се свърза със своя приятел Андрей. Той живее близо до завода. До 21 ноември, когато е станала ракетната атака, той е работил там в една от техническите служби.

„Когато стана експлозията през нощта, аз и съпругата ми помислихме, че е станало някакво ужасно земетресение“, спомня си Андрей. „Скочихме ужасени от леглото. Жилищната сграда се залюля, разклати се и изведнъж огромният ни шкаф с чинии се отдели от стената и падна на пода. На сутринта се оказа, че през сградата минава огромна пукнатина.“

„Нямаше пожар. Основният удар поеха подземните цехове. Сутринта отидох на работа и видях само прах в моя сектор, както сега пишат по медиите. Да, бетонен прах и огромни кратери. Не ме пуснаха в други сектори. И казаха, че съм останал без работа,“ разказва той.

Андрей общува с много от бившите си колеги. И твърди, че руската атака, макар и в началото да предизвика възмущение сред много от тях, в крайна сметка се обърна срещу управляващия режим в Киев. И заради факта, че на служителите, които са загубили работата си, се отказва обезщетение и не им се предлага друга работа, оставяйки ги без препитание.

Превод и редакция: Епицентър.БГ

Tagged

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *