Математикът проф. Николай Витанов даде кратка информация за войната и какво става по фронтовете в Украйна на 01 декември 2022 г.Тук се правят технически анализи на ситуацията. Тук не е място да се леят чувства. Съветът ми винаги е бил и си остава – не се ловете шарански на голи пропагандни куки – няма да имате негативни емоции, които да избиват в отровни чувства на неудовлетвореност и няма да ви избива на агресия да пишете срещу техническите анализи на Витанов. Аз може и да разбирам психическото ви състояние, юрдечета мои, но ще ви блокирам безмилостно, че вие едно организирате систематични атаки срещу мен и второ хората трябва да могат спокойно да четат техническите анализи. Успокойте се малко и не си вредете – – злобата и завистта ви работят за мен, не срещу мен. Както виждате, грижа се за вас, гледам да се добре, че отлична работа ми вършите.
Така, сега нататък.
Българската политика си я гледайте. Става все по-весело, нали. И още по-весело ще става.
Сериалът е време да започне. Да видим кой какво ще съшие.
Гледайте, добре гледайте какво става. Прогнозата много пъти съм ви я писал, вероятностите за двата сценария също ги казах в едно интервю. Чакаме първа серия на сериала „Франкенщайн“. Вероятност за успех – 20%. Иначе казано, да пожелаем здраве на служебното правителство, че ще има да поработят още. Вероятност за този сценарий – 80%.
Сега за войната.
И тъй
1. Надпрагов удар? И днес няма. Какво обаче има? Има месомелачка при Бахмут. Руската артилерия е по височините край града и бие по украинските части долу в града. Загубите са огромни, но украинската армия вкарва все нови и нови части, за да държи отбраната. Новите части влизат в месомелачката и това продължава вече доста време. Да видим докога ще се крият грамадните загуби.
2. Къде сме ние – набутани сме в тази война, все още индиректно. Като членове на НАТО и ЕС изнасяме оръжие и парите ни текат за поддържане на Украйна на системи. Неизбежно е от гледна точка на ситуацията, в която се намираме. Червената линия я знаете. Вместо да се караме из парламента, трябва да използваме времето за ускорено превъоръжаване и за превръщане на българските планини в швейцарските планини, ако се усещате какво ви казвам. И да мислим добре. Мечокът няма да падне на колене, не разчитайте на това. Светът няма да е същия. И в новия свят ще бъде уважаван този, който може да бие шамари. Я да го подчертая.
Теорема на Витанов: В света след украинската война или ще можеш да биеш шамари и те уважават или не може да биеш шамари и ще те унижават.
Теоремата на Витанов показва правилната линия на действие – превъоръжаване, натрупване на капацитет за биене на шамари. На юрдеците, които ще зареват срещу това от диваните, просто ще кажа
Искаш ли мир, бъди готов за война.
А ние готови ли сме за война? Не, не сме.
Украинците смятат, че ще спечелят войната. Добре, почваме да броим дните и оттук нататък, кой какви значителни градове е превзел.
И тъй, украинците смятат, че ще спечелят войната и не започват преговори в средата на ноември 2022 г. Броим, нали така
Ден 21 – 01 декември 2022 г.
никоя от двете страни не е превзела нищо съществено.
Продължаващи руски удари по украинската критичната инфраструктура. Зимата дойде. Положението при Бахмут полека се напича.
Херсонският участък на фронта. Тук, цари затишие. Очакванията са за сценарий с артилерийски престрелки. Сценарият се сбъдва. Много се пише за Кинбургската коса. Само се пише. Нищо не става там засега.
На запорожкия и луганския участък на фронта, както и в Харковска област си работи системата „Таракан“. Непрекъснати атаки и големи украински загуби заради дефекта на системата „Таракан“, който ви описах. Загубите на украинската армия старателно се крият.
На запорожкия участък украинската групировка е около 40 000 човека. Могат да пробват атака и отново се очаква украинските войничета да бъдат хвърлени на юруш, защото положението в тила никак не е розово. Обаче украинският тил систематично се съсипва и логистиката се усложнява. Руските отбранителни линии стават все по-плътни.
Донецкия участък на фронта. Другата възможност за активизация на военните действия. Вървят боеве за Мариинка, Бахмут и Соледар. Украинската отбранителна линия все още държи, благодарение на хвърляне на все нови и нови части и на огромни загуби.
Положението около Бахмут се скофтва за украинската армия. Огромните загуби вследствие на руския артилерийски обстрел от доминантните височини се крият. Вчера видяхте как и председателката на Еврокомисията бе офактчекерчена, когато се опита да спомене колко са украинските загуби. Е, имам си добра компания. Двамата с председателката на Еврокомисията сме офактчекерчени за едно и също нещо. Крийте, крийте загубите. Не можете да ги криете вечно.
Заключение за днес: надпрагов удар няма, войната продължава.
Идеологическият фронт. При украинците – нищо ново. Надъхват ги, че ще има война до победен край. Въпросът е какво е победен край. Ако победен край е да остане нещо от Украйна – бива. Ако победен край е Украйна в граници преди 2014 г., изплащане на репарации от Русия и т.н. и т.н. – тук може да има проблеми. И ще има проблеми. НАТО няма да се намеси директно във войната, САЩ няма да използват ядрено оръжие срещу Русия. Защо ли? Много просто – интереса клати феса, а интересите на Запада и НАТО не са в това, да вадят кестените от огъня заради някой друг. Вчера председателката на Еврокомисията си позволи да спомене за 100 000 убити украински войници. Нали така, фактчекерчета. Сложете два пъти по толкова тежко ранени и вижте какви са безвъзвратните загуби на украинската армия.
Официалните данни за украинските загуби съвпадат с тези на „независимите украински сайтове“ и са 10 000 убити нали така фактчекерчета. Хайде да видим, кой е прав. Резултата е предварително ясен: Фактчекеризмът отдавна се е покрил с позор, а украинските войничета мрат масово. Бахмут се превръща в едно голямо гробище.
При руснаците също е напрегнато, но напрежението е много по-малко. Разрушаването на украинската критична инфраструктура върши работа на идеологическия фронт, но това няма да е задълго. И тук трябват успехи и по фронтовете, а кой знае какви няма. Затова руснаците натискат в Донбас и превземането например на Бахмут ще е крупен успех, не само военен, но и идеологически. Отдавна съм ви писал, че решителната битка в тази война ще е в Донбас. Ето, върви с пълна сила. Западните разузнавания едно по едно започнаха да опровергават идеята, че в Русия ще има безредици заради войната. Не, няма да има. Безредици ще има в Украйна и в Европа.
Пропагандата у нас. Тактиката е – колкото може – замитане под килима, за де не се вижда много много, че и ние сме въвлечени във войната. Старите китайци казват, че всяка криза е и възможност. Тук възможността е да си засилим армията. Да видим какви оръжия може да произвеждаме и да пуснем съответните програми, да се появят прототипи и да започне превъоръжаване на армията с дронове и противотанкови средства на първо време. Наше производство. Добре е да се замислим над
Теорема на Витанов: Или можеш да биеш шамари и те уважават или не можеш да биеш шамари и те унижават.
Стига толкова за днес за това.
Нататък по нашите си теми
Политологията –(Ден 63)
Продължаваме с политическите партии. Да видим какво трябва да имат и да правят политическите партии. Най-напред, тъй като искат властта, партиите трябва да имат правителствена политика. Някои имат програми за управление. Четеш, четеш и лошо ти става. Пътят зя излизане от джунглата е да навлезем още по-дълбоко в нея. Лоша идеологическа база. И повече няма да пиша по това. Следва точката – влияние върху политическата социализация на хората и групите от хора. Върху политическата социализация, а не върху джунглизацията. Тичат племената из джунглата, а в парламентарната колиба шаманите варят манджа с грозде та да е по-леко тичането в кръг. И при това не може да се осъществи третото неща – мобилизация на избирателите. Мобилизира се само нашето племе – избирателното ядро. Други племена нещо не щат да ядат от нашата манджа с грозде, но какъв избор имат горките – все манджа с грозде, тук таме с различни подправки. И Одят племената за гъби из джунглата. А зверовете се облизват.
Още нещо много интересно – интересите на държавата и обществени групи могат да са доста различни. Политически партии биха могли да съдействат за съвместяването им. Няма такова нещо. Как се пее в песента – че на морал държавата (къртицата) е слаба, а силно племето балумба. Балу-у-у-ба, балу-у-умба! Давай, ще опоскаме държавата като вземем властта чрез политическа партия, а после ще оставим племето балумба да играе победни танци пред отрязания баобаб, щом му е толкова акълът.
Народните маси, дето се казва, трабва да влияят върху програмите на политическите партии. Пък с програмите си партиите трябва да привличат народните маси. Хубава теорийка, ама на практика е друго.
Добре, стига за днес. С партиите продължаваме утре.
Следват мисли от софийския сумрак.
ВИТАНОВ, ПОПУЛАЦИОННА ДИНАМИКА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, 2005 ГОДИНА (ден 25)
…В животинския свят е широко разпространено поведението на родителската инвестиция, при което чистият поток на ресурси е от родителите към децата, дори, когато раждаемостта е висока. С развитието на човешкия вид хората започнали да мислят икономически и горното биологично поведение се допълва с икономически елементи, които са толкова силни, че могат да променат отношението на родителите към децата…
Цитирам, бе, цитирам проклетника Витанов от горната книжка.
Та проклетникът и зловещ професор полека ви води към теорията на Колдуел за демографския преход.
Най-критикуваното становище на Малтус е за невъзможността и нежеланието на бадните да помогнат на себе си. Ама яка критика има тук срещу Малтус. Но какво всъщност иска да каже Малтус? Защо бедните не могат да излязат от капана на бедността и как е свързано това с раждаемостта? И засяга ли тая работа и нашата сигурност? Засяга, ами как да не засяга. Бусове с мигранти вървят по главите ни и това няма да спре скоро. Защо е всичко това? Тук вече опираме до икономическата стойност на децата и до теорията на Колдуел. Стара е тази теория, още от времената на Британската империя. Тогава е бил зададен въпросът: Защо в Британия раждаемостта намалява, а в колониите и в случа – в Индия, остава висока? Защото, казва Колдуел, икономическата стойност на децата е различна в различните общества. Ама Витанов, да не би да искаш да ни кажеш, че имането на деца е свързано и с икономическа изгода? Да не би да искаш да ни кажеш, че икономическата изгода взаимодейства с биологичния стремеж към по-голяма родителска инвестиция и резултатите от това може да са доста странни и интересни? Да не би да искаш да ни кажеш, че там е отговорът на въпроса: Ама защо не щат да раждат? Ами там е отговорът на този въпрос, да, там е. И от утре почваме полека – Витанов разказва за теорията на Колдуел. Да видите какво ще излезе.
Желая здраве и успехи. И нека вирусът и войната стоят далеч от вас
