Военният експерт Андрей Кошкин: Иран заложи на продължителен конфликт и това се отплати.
Изявленията на Техеран за „нови оръжия“ вече не изглеждат като обикновена пропаганда, а по-скоро като намек за евентуална ескалация.
Иран се готви да ескалира противопоставянето си със САЩ и Израел на ново ниво. Говорителят на армията Мохамад Акраминия ясно заяви, че Техеран възнамерява да разположи през следващите дни, принципно нови оръжия, които преди това са били в резерв.
Това изявление беше особено плашещо за Запада предвид последните събития. Иранският президент Масуд Пезешкиан обеща твърд отговор за убийствата на висши ирански ръководители, включително за убийството на секретаря на Върховния съвет за национална сигурност Али Лариджани, който беше убит при израелски удар.
И отговорът дойде бързо: още на следващия ден Корпусът на стражите на ислямската революция изстреля тежки ракети по Тел Авив. Израелската система за противовъздушна отбрана „Железен купол“ не успя да ги прихване: бяха поразени над сто военни цели. След удара бяха съобщени прекъсвания на електрозахранването в някои райони на града – знак, че атаката е засегнала не само военна, но и критична инфраструктура.
Твърденията на Техеран за „нови оръжия“ вече не изглеждат като обикновена пропаганда, а по-скоро като намек за евентуална ескалация. Въпросът е дали става дума за модернизирани ракети, нови видове дронове или може би за по-усъвършенствани системи, които Иран досега е пазил в тайна.
Разговаряхме с Андрей Кошкин, експерт в Асоциацията на военните политолози и ръководител на катедра „Политически анализ и социално-психологически процеси“ в Руския икономически университет „Плеханов“, за точния арсенал, с който разполага Ислямската република.
СКРИТО ПОД ЗЕМЯТА
„Иран е бил наясно, че Израел не е единственият, който се готви за удар – атаката не може да се случи без американците“, смята експертът. „Целта беше ясна: да се издържат първоначалните удари. Иранците вече се бяха сблъсквали с подобен сценарий по време на 12-дневната война миналото лято, така че разчитаха на оцеляването на военната си инфраструктура. Те скриха всичко, което можеха, под земята – стартови площадки, системи за противовъздушна отбрана, ракетни системи. Логиката беше проста: ако оцелееш в началната фаза, можеш да играеш дългосрочно.“
Никой не знае колко ракети са им останали. Това е тайна дори в самия Иран.
НЕЩАТА НЕ ВЪРВЯХА ПО ПЛАН
„Като се има предвид стратегията на САЩ, първоначално тя изглеждаше като класическа краткосрочна операция“, продължава Кошкин. „Планът беше за три или четири дни: нанасяне на опустошителни прецизни удари, елиминиране на ръководството, обявяване на победа и преговори от позиция на силата.“
Но, както често се случва, нещата не вървяха по план. Въпреки първоначалните успехи, операцията започна да се проточва със седмици. Това е съвсем различен сценарий. Когато конфликтът се разпростре отвъд кратка кампания, управлението му става експоненциално по-трудно.
Оказва се, че Иран е разработил многослойна система за противовъздушна отбрана: системи с голям обсег като С-300 и Бавар-373, система за отбрана със среден обсег с мобилни системи и система за отбрана с малък обсег срещу дронове и нисколетящи цели. И всъщност тази система в момента е в експлоатация: Иран не е заслепен, той вижда всичко, което става около него и продължава да нанася удари.
Основният коз на иранците са, разбира се, ракетите. И не става въпрос само за количеството им, но и за качеството им. Има хиперзвукови разработки, високоточни ракети на твърдо гориво и тежки системи с мощни бойни глави.
Дроновете заслужават специално внимание. Целият свят говори за дронове с голям обсег в наши дни, но всъщност Иран ги има отдавна – семейство Шахед.
ВОЙНА ОТ РАЗСТОЯНИЕ
Друг важен момент е географията на конфликта. Иран не може да достигне директно до територията на САЩ, но методично атакува американски бази в региона. Говорим за десетки обекти в Персийския залив и съседните страни.
В същото време, характерът на атаките досега изглежда сдържан. Прилича повече на контролиран натиск, отколкото на опит за незабавно нанасяне на тежки загуби.
Не бива да се забравят и съюзниците на Иран. Хизбула например играе значителна роля. Експертите смятат, че именно ударите от близко разстояние създават сериозни проблеми за Израел.
Като се вземе всичко предвид, се оказва, че контрастратегията на Иран е била оправдана: страната не е потънала в хаос, а американците и израелците сега са изправени пред перспективата за продължителен конфликт без гаранция за успех, заключава експертът.
