Соломон Паси: Българите не са дорасли да разберат величието на Франция при откриване на Олимпиадата

Откриването на Олимпийските игри в Париж, менажирано от 42-годишния Тома Жоли — като едно същинско откривателство — ни напомни, че Франция и до днес е велика държава, сравнима с Гърция от древността.

Церемонията по откриването и реакциите около и срещу нея ме върнаха 135 години назад, в 1889 година. Тогава, Париж е домакин на световното изложение, известно днес като ЕКСПО, с което отбелязва 100-годишнината от Великата френска революция. Това изложение е вододел във френската и в световната история, демаркиращ два интелектуални периода: до и след изграждането на Айфеловата кула (“Желязната дама” на Франция), издигната именно за случая.
Изложението е бойкотирано от преобладаващите в Европа монархии, които не са вдъхновени да честват републиканската революция, обезглавила френската монархия и монарси. Но днес, през 21 век — напук на политическите сантименти от 19 век — цяла Европа е републиката Европейски съюз.

През 1889 Айфеловата кула е най-високата в цялата човешката история постройка и съперничи с библейския замисъл на Вавилонската кула — да достигне Бог. Айфел сътворява нечувано техническо чудо, което надхвърля и най-смелите въображения, но — както често в историята — то предизвиква дори най-образованите маси към посредствен “хейт” (който под разни имена е стар като света и не е роден от Фейсбук).

Френски интелектуалци със самочувството на енциклопедисти не пестят критиките си по адрес на Желязната дама. Има дори открито писмо срещу строежа, подписано от съзвездие от културтрегери, сред които Александър Дюма син, Ги Дьо Мопасан, Шарл Гуно. Критикувани са естетическата стойност, инженерната устойчивост (и безопасност!!!) и икономическата изгода от колосалния градеж. Очевидно, че общата култура на критикарите не е била на нивото на задаващия се 20ти век. И затова историята отреди победата в състезанието на идеи на инж. Густав Айфел (който, впрочем, преди това участва в изграждането и на Статуята на свободата в Ню Йорк).

През юли 2024 Тома Жоли приложи във философията на шоу бизнеса мащаба, демонстриран от френския интелектуалния гений на Густав Айфел. И получи сравним с онзи от 1889 “хейт”.

Критиките към сегашното Откриване отново бяха многопосочни — към естетиката, към морала, към цената, но и към разбирането за биологията на пола, която е една от най-слабо познатите за широките народни маси дялове от медицината, който ангажира анатомия и физиология, психология, генетика и епигенетика и др. Всички тези науки са нужни, за да обясним защо около 5% от хората на Земята не са точно като Адам или Ева, а по-скоро като двуполовото отроче на Хермес и Афродита от гръцката митология, известно с името си ХермАфродит, увековечено от Овидий в “Метаморфози”.

Всеки от тези френски актове на откривателство — и на Айфеловата кула, и на Олимпиадата (и двата в Париж, и двата на брега на Сена) — създава собствено културно летоброение в Европа със свой собствен първи век. И французите пак дават утробата за историята, изпреварваща бъдещето…

Соломон Паси, Facebook